Боженица – Уикипедия

Боженица
Панорамен изглед към Боженица
Боженица 43.010689, 23.815494 Боженица
Общи данни
Население	113 души[1] (15 март 2024 г.) 2,74 души/km²
Землище	41,488 km²
Надм. височина	285 m
Пощ. код	2157
Тел. код	071302
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	04950
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Ботевград Иван Гавалюгов (МИР; 2015)
Боженица в Общомедия

Боженица е село в Община Ботевград, Софийска област, Западна България.

Село Боженица се намира на южното подножие на рида Гола глава в Предбалкана на западната Старопланинска зона, на 82 km от столицата София и на 20 км от Ботевград . Южно от него минава долното течение на река Бебреш, малко преди вливането ѝ в Малък Искър при Своде. Река Бебреш разделя рида Гола глава от Лъкавишкия рид, на който се намират руините на крепостта Боженишки Урвич.

Къщите в селото са изградени амфитеатрално, съобразно конфигурацията на терена. Брегът по който са разположени е гол и скалист, а коритото на реката е изпълнено с големи каменни масиви. На запад, север и изток Боженица е заобиколена с невисоки планински върхове.^[2]

Името на селото е свързана с легенда за съпругата на севаст Огнян, която се казва Божана. Когато турците обсаждат крепостта и започва неравна отбрана, за да не попадне в ръцете им тя се хвърля от високите скали. Етимолозите считат, че името е производно от Божан, за който се твърди, че е основател на селището, а селищата, намиращи се до реки, в някои случаи получават наставка –ица.^[2]

През късната античност и средновековието селищният живот е средоточен в и около крепостта „Боженишки Урвич“. В нея има съхранен уникален скален надпис от времето на цар Иван Шишман, който гласи:

„Аз, Драгомир, писах. Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“

В турските данъчни регистри от 1607 г. селото е отбелязано като Божениче.^[2]

На територията на днешното село през 1806 г. е открито първото килийно училище в общината, което първоначално се помещава в частни къщи. В 1834 г. боженчани с дарения върху основите на стара църква издигат новата църква „Св. Параскева“. Няколко години по-късно е построено общинско училище, което до 1880 г. два пъти сменя сградата си. През епохата на Възраждането боженчани участват в националноосвободителните борби чрез създаването и дейността на революционен комитет и в редовете на Българското опълчение.^[2]

През 1897 г. е открито читалище „Саморазвитие“. Към него отваря врати и библиотека. В читалището, училището и църквата е средоточен културно-просветният и религиозен живот на населението. За материалното замогване на населението съществена роля играе основаната през 1904 г. селска кооперация, която подпомага финансово членовете си, осъществява търговска дейност и организира просветителски курсове. Към 1926 г. в Боженица има основно училище, прогимназия, телефонна и телеграфна станция. Промишлената дейност се осъществява от модерна мелница и дъскорезница. Планинският район спомага за развитието на скотовъдството и овощарството. Въпреки ограничената обработваема земя земеделието е сред основния поминък. Отглежда се предимно царевица, жито, овес, ечемик, тютюн и слънчоглед. За здравеопазването на населението е открита медицинска участъкова амбулатория. През 1940-те години голяма обществена дейност се развива от Християнско дружество, Младежки червен кръст и Въздържателно дружество. За учебната 1948/1949 г. в началното училище и прогимназията се учат 112 деца. Селото постепенно се електрифицира, благоустроява и хигиенизира. Напредък отбелязва развитието на селското стопанство. През 1957 г. населението отглежда 3683 глави едър и дребен добитък, от който 2503 са овце. Обработваемите площи възлизат на 4991 декара ниви и 1080 овощни градини.^[2]

Под селото река Бебреш тече в живописен каньон, който представлява интерес като катерачен обект.

Църквата „Света Петка“ в селото е от времето преди Освобождението от османска власт и има специфична камбанария, която е изобразена и на герба на Боженица.

 Основна статия: Килийно училище (Боженица)

До църквата „Света Петка“ се намира сградата на някогашно килийно училище, която днес е превърната в музей, филиал на Исторически музей – Ботевград.

• Никола Георгиев (1905-?), български политически офицер, генерал-майор

• 
  Църквата „Света Петка“ и камбанарията
• 
  Килийното училище превърнато в музей
• 
  Кметството на с. Боженица
• 
  Мостът над река Бебреш
• 
  Паметник на падналите през Първата и Втората световни войни жители

• Катерачен обект Боженица

Портал „Ботевград“