French
DeutschБожин Стаменитов – Уикипедия
| Божин Стаменитов | |
| български зограф | |
 | |
| Роден | 1841 г. |
|---|---|
| Починал | 1924 г. неизв. |
| Божин Стаменитов в Общомедия | |
Божин (Емануил, Еманоил) Стаменитов (на гръцки: Εμμανούήλ Σταματιάδης), известен с прякора си Ениджевардарец (Γενιτζιότης), е български зограф от втората половина на XIX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1834,[3] или в 1841 година[1][2] в южномакедонския град Енидже Вардар, тогава в Османската империя. Учи живопис в Политехническото училище в Атина, Гърция, след което заминава за Венеция. Около 1863 – 1864 година се завръща в Османската империя и се захваща със зографския занаят.[2] Рисува в Костурско, в Горна Джумая, в Кукуш – „Свети Георги“, в Дойран, в „Успение Богородично“ в родния си град и на други места.[1][2] Изписва със стенописи и декорира с орнаменти гробницата на Евренос в Енидже Вардар.[2] По свидетелство на сина му Васил Зографов рисува и в Нигрита и Струмица. Негови стенописи има и във „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.[3]
Между 1864 и 1870 година работи в „Свети Георги“ в Сарбегово, през 1877 година в „Свети Николай“ в Корнишор, а в 1878 година във „Възнесение Господне“ в Тодорци.[4] В 1878 година изписва „Възнесение Господне“ в Тодорци.[5][4] Стилистично на Божин Стаменитов принадлежат и стенописите от „Свети Атанасий“ в Янчища.[4] Пет негови икони от 1887 година, подписани „От ръката на Божин Стаменитов Ениджевардарец (χειρ Μποζύνου Σ. Γενιτζιότου)“ от църквата „Свети Димитър“ в Кожушани се пазят в новия енорийски храм на селото.[6] Икони от Стаменитов има в „Свети Атанасий“ в Куфалово (Куфалия) и в Гумендже.[7]
Умира в 1924[2] или в 1926 година.[3]
При Божин Стаменитов учи и работи Димитър Вангелов от село Петрово, Солунско.[2] Негов правнук е българският скулптор Николай Зографов.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 290.
- ↑ а б в г Да създаваш неща, които да те надживеят // Bulevard.bg, 30 март 2017. Посетен на 3 юни 2018.
- ↑ а б в 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 572. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Ναός της Αναλήψεως στο Θεοδωράκι // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-06-23. Посетен на 21 април 2018.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 574. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
