Бойчо Величков – Уикипедия

Бойчо Величков
Лична информация
Прякор	Бобъра
Роден	Бойчо Петров Величков 13 август 1958 г. (66 г.) София, България
Ръст	181 см
Пост	Нападател
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1975 – 1986 1986 – 1987 1987 – 1990 Общо: Локомотив (Сф) Льо Авър Пансерайкос 271 22 67 360 (90) (1) (24) (115)
Национален отбор
1978 – 1980 1979 – 1986 България (мл.) България 8 27 (2) (4)
Треньор
Локомотив (Сф)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Бойчо Петров Величков (роден на 13 август 1958) е бивш български футболист, нападател, чиято състезателна кариера се развива от 1975 г. до 1990 г. Една от клубните легенди на Локомотив (София), за който играе в продължение на 11 сезона.^[1] Носил е също екипа на френския Льо Авър и гръцкия Пансерайкос.

Има 27 мача и 4 гола за националния отбор.^[2] С България участва на световното първенство Мексико'86.

Величков е юноша на Локомотив (София). Пробива в първия състав на „железничарите“ на 17-годишна възраст през сезон 1975/76, а още през следващата кампания вече е сред основните футболисти в състава. През сезон 1977/78 с Локомотив става шампион на България, като в хода на шампионата взема участие в 22 мача и бележи 5 гола. Същата година е удостоен със званието „Майстор на спорта“. Общо в А група изиграва 271 мача и реализира 90 попадения. На 3-то място във вечната ранглиста на клуба по отбелязани голове в елитното първенство.

С червено-черните печели и националната купа през сезон 1981/82. Бележи първият гол при победата с 2:1 след продължения във финала срещу Локомотив (Пловдив), игран на 12 юни 1982 г. Записва също 19 мача и 5 гола в евротурнирите – 4 мача с 1 гол в КЕШ, 4 мача в КНК и 11 мача с 4 гола в Купата на УЕФА, където с Локомотив достига до четвъртфинал през 1979/80.^[3]

През 1979 г. Величков дебютира за националния отбор. Това се случва на 16 януари в контрола срещу Кипър, която е спечелена с 1:0.^[4] Бележи първия си гол за България при успех със 7:0 в контрола срещу Малта на 14 октомври 1982 г.^[5] През 1986 г. е включен в състава за световното първенство в Мексико. На Мондиала играе в мача от груповата фаза срещу Аржентина (0:2) на 10 юни. Това е и последното му участие с националната фланелка.

След края на световното първенство, когато навършва допустимата възраст от 28 години за трансфер в чужбина, преминава във френския елитен Льо Авър. Локомотив получава 100 000 долара за правата му. Дебютира в Лига 1 на 4 август 1986 г. при домакинска загуба с 1:2 от Брест. По време на сезон 1986/87 изиграва общо 22 мача и бележи 1 гол. Разписва се на 24 септември 1986 г. за победа с 3:1 срещу Сошо.^[6]

В края на 1987 г. Величков преминава в елитния гръцки Пансерайкос. Дебютира на 20 декември 1987 г. в среща като домакин срещу гранда Олимпиакос (2:2). До края на сезона изиграва 19 мача и бележи 2 гола, но Пансерайкос изпада от Алфа Етники. През сезон 1988/89 има ключова роля в бързото завръщане на клуба в елитната дивизия. Става голмайстор на отбора с 15 попадения в 28 срещи. През 1989/90 записва нови 20 мача със 7 гола в Алфа Етники, след което слага край на кариерата си. Години след това е избран от местните фенове за най-добрия чужденец в историята на Пансерайкос.^[7]

От август 2015 година е изпълнителен директор на възродения Локомотив (Сф)^[8].

Включени са само мачовете от първенството.

Локомотив (София)

• А група – Шампион: 1977/78

• Национална купа – Носител: 1981/82

п б р     Състав на България - Световно първенство 1986    1 Михайлов • 2 Сираков • 3 Арабов • 4 Петров • 5 Димитров • 6 Желязков • 7 Искренов • 8 Садъков • 9 Младенов • 10 Господинов  •11 Гетов  •12 Здравков  •13 А. Марков  •14 Пл. Марков  •15 Йорданов  •16 Драголов  •17 Колев  •18 Величков  •19 Пашев  •20 Костадинов  •21 Дяков  •22 Вълов  • Треньор: Вуцов