Борис Полевой – Уикипедия
Борис Полевой | |
руски съветски писател, журналист и офицер | |
Роден | Борис Николаевич Кампов |
---|---|
Починал | Москва, СССР |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Националност | Русия |
Работил | писател |
Литература | |
Период | 1927 – 1981 |
Жанрове | очерк, мемоари, разказ |
Направление | социалистически реализъм |
Дебютни творби | „Мемоарите на неприличния човек“ (1927) |
Известни творби | „Повест за истинския човек“ (1947) |
Награди | Сталинска премия II степен (1947, 1949) |
Семейство | |
Съпруга | Юлия Осиповна |
Деца | 2 сина и дъщеря |
Уебсайт | |
Борис Полевой в Общомедия |
Борис Николаевич Кампов (4/17 март 1908, Москва – 12 юли 1981, Москва), повече известен с литературния си псевдоним Борис Полевой, е руски съветски писател, журналист и офицер. Слава и Сталинска премия му донася написаната за 19 дни „Повест за истинския човек“ (1946).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Москва през 1908 г., син на юрист[1]. Родителите му са Николай Петрович и Лидия Василиевна Кампов. Преселват се в гр. Твер, където той завършва техническо училище. Работи като технолог в текстилна фабрика в града.
През 1928 г. започва журналистическа кариера в Твер. Преселва се в Москва през 1941 г. Има многобройни статии за войната, публикувани в най-значимите съветски вестници, в които обрисува зверствата на германците наред със славния героизъм на съветския човек. Най-известен е с репортажите си, публикувани във в-к „Правда“, за зверствата в Аушвиц след освобождаването на концлагера от руснаците. Когато започва да пише за в-к „Правда“ (1939 или 1941 г.) служи в Червената армия като подполковник, после и полковник. След това продължава като кореспондент за вестника до 1945 г.
Първата му книга (с очерци) излиза в Твер (1927), забелязана е от Максим Горки[2]. Тя е подписана с истинската му фамилия, а след нея използва само псевдонима за литературните си произведения. Избира псевдонима си в чест на Николай Полевой - писател и редактор от 19 в., известен със своите исторически романи, основани стриктно на факти. Написва 4 книги за Втората световна война, обединени в „Тези четири години“ („Эти четыре года“). По-малко известни остават материалите „В края на краищата“ („В конце концов“) от личните му наблюдения на Нюрнбергския процес като кореспондент на в-к „Правда“ (1969).
Член е на редица обществени организации, включително секретар на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР от 1967 г. Бил е депутат във Върховния съвет на РСФСР (1946-1958).
Жени се за Юлия Осиповна през 1939 г. Имат 2 сина и дъщеря.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Мемоарите на неприличния човек“ (1927)
- „Горещият цех“ (1940)
- „Повест за истинския човек“ (1947)
- „Ние сме съветски хора“ (1948)
- „Злато“ (1950)
- „Съвременници“ (1952)
- „Американски дневници“ (1956)
- „Дълбокият тил“ (1959)
- „Нашият Ленин“ (1961)
- „На дивия бряг“ (1962)
- „Доктор Вера“ (1967)
- „До Берлин – 896 километра“ (1973)
- „Тези четири години“ (1974)
- „Силуети“ (1978)
- „Най-запомнящите се“ (1980)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Евг. Ставровский, Писатель Борис Полевой и Шуя
- ↑ Русские писатели и поэты. Краткий биографический словарь. Москва, 2000
|