French
DeutschБрегови хребети – Уикипедия
| Брегови хребети (Крайбрежни хребети) | |
 | |
  Местоположение на картата на Съединени американски щати | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  САЩВашингтон Орегон Калифорния |
| Част от | Северноамерикански Кордилери |
| Най-висок връх | вр. Олимпус |
| Надм. височина | 2429 m |
| Брегови хребети (Крайбрежни хребети) в Общомедия | |
Бреговите хребети или Крайбрежни Тихоокеански хребети (на английски: Pasifik Coast Ranges) е дълга над 1800 km верига от сравнително ниски планински хребети и масиви, простиращи покрай западния бряг на САЩ от 34° с.ш. до 48°30′ с.ш. и са съставна част на Западния пояс на Северноамериканските Кордилери. Разположени са в щатите Калифорния (50%), Орегон (31%) и Вашингтон (19%). Дължината им от север на юг е 1812 km, ширината до 260 km, а площта 255 333 km.[1]. На запад хребетите се спускат стръмно към брега на Тихия океан. На изток залива Пюджет и меридионалните долини на реките Колумбия и левият ѝ приток Уилламет ги отделят на север от Каскадните планини, а на юг Калифорнийскато долина – от планината Сиера Невада. В средните си части, в района на планината Кламат ниски седловини ги отделят (свързват) от (с) Каскадните планини,
Геоложки строеж, релеф, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Средната им височина е около 1000 m, а максималната – връх Олимпус (2429 m),[2] издигащ се в най-северната им част. Изградени са от седиментни и метаморфни скали с предимно кредна и кайнозойска възраст. Явяват се зона на висока тектонска активност, поради което често явление са земетресенията и следите от скорошни издигания и хоризонтални премествания – големия разлом Сан Андреас с дължина около 900 km. Разработват се находища на нефт, въглища и живак.[3]
Климат, растителност, национални паркове
[редактиране | редактиране на кода]Бреговите хребети са разположени в умерената и субтропичната зони. На север от 42° с.ш., където валежите са обилни (1500 – 2000 mm годишно), склоновете им са покрити с високостволови иглолистни гори (ситхински и дъгласки смърч, западен хемлок, туя). На юг, където количеството на валежите намалява до 300 – 500 mm годишно, господстват боровите гори и участъци с твърдолистни вечнозелени храсти (чапарал). По западните склонове в централните части на Бреговите хребети се срещат горски масиви от секвоя. В района на планината Олимпус е създаден едноименния национален парк.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
