Британска антарктическа територия (на английски: British Antarctic Territory) е британска задморска територия и асоциирана територия на Европейския съюз[1], съставляваща британското искане върху част на Антарктика. Този иск, направен през 1908 г. и предхождащ другите териториални претенции в региона, се основава на откриването на територията от британския търговец Уилям Смит през 1819 (първото откритие на земя южно от 60° ю.ш.) и икономическото усвояване от британски ловци на тюлени през 19 век.
Британският суверенитет върху територията е признат освен от ЕС и от отделни страни като Норвегия, Австралия, Нова Зеландия и Франция които имат свои собствени териториални претенции незастъпващи се помежду си.
Британската антарктическа територия в значителна степен се припокрива географски с по-късните претенции на Чили (от 1940 г.) и Аржентина (от 1943 г.).
Територията включва в частност Южните Шетландски острови, където е разположена българската антарктическа база Св. Климент Охридски.
Европейски външни територии |
---|
| Ангуила • Азорски острови • Аруба • Бермудски острови • Британска индоокеанска територия (Чагос) • Британски Виржински острови • Буве • Гваделупа • Гренландия/Калаалит Нунаат • Кайманови острови • Канарски острови • Клипертон • Кюрасао • Мадейра • Майот • Мартиника • Мелиля • Монтсерат • Нидерландски Антили ( Бонер, Саба, Синт Еустациус) • Нова Каледония • Пантелерия и Лампедуза • Питкерн • Реюнион • Сеута • Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня • Сен Пиер и Микелон • Сен Бартелми • Сен Мартен • Синт Мартен • Търкс и Кайкос • Уолис и Футуна • Фолкландски острови • Френска Гвиана • Френска Полинезия ( Маркизки острови, Туамоту, Гамбие, Австралски острови, Дружествени острови) • Френски южни и антарктически територии (Сен Пол и Амстердам, Крозе, Басас да Индия, Европа, Глориосо, Хуан да Нова, Тромлен, Кергелен) • Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови |
|