Будилник (1873) – Уикипедия

На 1 май 1873 г. Христо Ботев започва издаването на втория си самостоятелен сатиричен вестник „Будилник“. Карикатурите в него са идейно и текстово внушени от Ботев. Те са дело на полския художник Хенрих Дембицки, приятел на Ботев и революционерите от кръга на „младите“.^[1] По време на издаването на вестника Ботев живее в стая на тавана на печатницата на Любен Каравелов в Букурещ.

Във вестник „Будилник“ Ботев публикува най-добрите си фейлетони. някои от известните му фейлетони, като „O, tempora! O, mores!“ ^[2] и „Това ви чака!“^[3], както и стихотворенията „Защо не съм...?“^[4] „Гергьовден“^[5] и „Патриот“^[6]

През този период той превежда руски учебник по аритметика, но вмъква в него политически коментари и книгата е унищожена, след като е отпечатана в Пловдив.

На 20 май 1873 г., след бр. З вестник „Будилник“ спира по липса на средства.^[7]

На „Будилник“ е наречена улица в квартал „Бъкстон“ в София (Карта).