Бъба Рей Дъдли – Уикипедия
Бъба Рей Дъдли | |
ЛоМонако, като Були Рей, като носител на Световната титла в тежка категория на TNA през 2013. | |
Роден | Марк ЛоМонако[1][2] |
---|---|
Живее в | Орландо, Флорида, Съединени щати |
Професионална кариера в кеча | |
Сценични имена | Брат Рей[4] Бъба Рей Дъдли[4] Бъ Бъ Рей Дъдли[4] Бъли Рей[6] Монго Вайл[4] Терминатора[4] |
Височина | 1,91 м[3] |
Тегло | 128 кг[3] |
Обявява се от | "Дъдливил„ (като Бъба Рей Дъдли)[4] “Кухнята на Ада, Ню Йорк" (като Монго Вайл)[5] „Столицата на Дъдливил“ (като Бъ Бъ Рей Дъдли) Ню Йорк, Ню Йорк (като Брат Рей/Бъли Рей)[6] |
Треньор(и) | Джони Роц[4] |
Дебют | 1991[1] |
Бъба Рей Дъдли в Общомедия |
Марк ЛоМонако (на английски: Mark LoMonaco; роден на 14 юли 1971 г.) е американски кечист.
Работи с WWE, където се бие под сценичното име Бъба Рей Дъдли (на английски: Bubba Ray Dudley).[7] Той също е познат в появите му в Extreme Championship Wrestling (ECW) от 1995 до 1999 г. под сценичното име Бъ Бъ Рей Дъдли и в Total Nonstop Action Wrestling (TNA) от 2005 до 2015 под сценичните имена Брат Рей и Бъли Рей, както и през предишния си период в WWE (тогава World Wrestling Federation) от 1999 до 2005 г.
В повечето от кариерата си, ЛоМонако е бил в отбор с Дивон Хюс, своя нереален наполовина-брат, Дивон, като Дъдли Бойс и Отбор 3D. Признат за един от най-водещите Отбори в историята на професионалния кеч, те са единствения отбор носител на Отборните титли на ECW, IWGP, NWA, TNA, WCW, WWF и WWE, и е първият отбор член на Залата на славата на TNA.
ЛоМонако е бил носител на няколко индивидуални титли, най-вече Световната титла в тежка категория на TNA два пъти и Хардкор титлата на WWF/E 10 пъти. Общо всички, ЛоМонако е спечелил 35 титли измежду, WWE, TNA, ECW, и New Japan Pro Wrestling (NJPW).
В кеча
[редактиране | редактиране на кода]- Финални ходове
- Ключови ходове
- С Дивон/Братът Дивон/Дивон Дъдли
- Отборни финални ходове
- 3D – Dudley Death Drop/Deadly Death Drop (lapjack (Дивон)/Cutter (Рей) комбинация, понякога на маса)[13]
- Отборни ключови ходове
- Отборни финални ходове
- Мениджъри
- Входни песни
- „Highway to Hell“ на AC/DC (ECW)
- „Ollie Stalefish“ на Kent Buchanan (WWF/E)
- „We're Comin' Down“ на Pete Blast и Jim Johnston (WWF/E; 1 април 2001 – 11 март 2002; 25 януари 2015; 24 август 2015 – )
- „Turn The Tables“ на Saliva (WWF/E; 14 март 2002 – 17 ноември 2002)
- „Bombshell“ на Powerman 5000 (WWE; 18 ноември 2002 – 12 юни 2005)
- „Watch Out, Watch Out“ на Dale Oliver (TNA; 1 октомври 2005 – 11 ноември 2010, 15 юни 2014 – 16 август 2014)
- „The Beaten Path“ на Dale Oliver[14] (TNA; 2010 – 2013, 2 януари 2014 – 16 август 2014; 8 май 2015; 16 юни 2015 – 24 юли 2015)
- „Immortals“ на Dale Oliver[15] (TNA; 2011 – 2012; използвана като член на Безсмъртните)
- „Deadman's Hand“ (Instrumental) на Dale Oliver (TNA; 10 март 2013 – 21 ноември 2013; използвана като член Аса и Осмици)
- „Deadman's Hand“ на Dale Oliver & Serg Salinas (TNA; 14 март 2013, 20 октомври 2013; 24 октомври 2013; използвана като член на Безсмъртните)
Шампионски титли и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- All Japan Pro Wrestling
- Световна най-силна отборна определяща лига (2005) – с Братът Дивон
- Cauliflower Alley Club
- Други наградени (1997) – с Братът Дивон
- Destiny Wrestling Organization
- Световен шампион в тежка категория на DWO (1 пъти)[16]
- Extreme Championship Wrestling
- Световен отборен шампион на ECW (8 пъти)[17] – с Дивон Дъдли
- Hustle]
- Супер отборни шампиони на Hustle (1 път) – с Братът Дивон
- New Japan Pro Wrestling
- Отборни шампиони на IWGP (2 пъти) – с Братът Дивон
- Pro Wrestling Illustrated
- Мач на годината (2000)[18]с Дивон Дъдли срещу Острието и Крисчън и Харди Бойс в Триъгълен мач със стълби на КечМания 2000
- Мач на годината (2001)[18]с Дивон Дъдли срещу Острието и Крисчън и Харди Бойс в [[Видове кеч мачове#МСС Мач|мач с маси, стълби и столове на КечМания 17
- Отбор на годината (2001, 2009)[19] – с Дивон Дъдли
- PWI го класира като #4 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI 500 през 2013[20]
- PWI го класира като #354 от топ 500 индивидуални кечисти в „PWI Years“ през 2003[21]
- Rolling Stone
- Най-малко променящо играта в обикновения състав завръщане (2015)[22]Като член на Дъдли Бойс – Споделено с Алберто Дел Рио
- Squared Circle Wrestling
- Total Nonstop Action Wrestling
- Световен шампион в тежка категория на TNA (2 пъти)
- Световен отборен шампион на TNA (2 пъти) – с Братът Дивон
- Световен отборен шампион на NWA (1 път) – с Братът Дивон[4]
- Световна купа по кеч на TNA (2014) – с Ерик Йънг, Гънър, Еди Ричардс, и О Ди Би
- Зала на славата на TNA (Клас 2014)
- World Wrestling Federation/Entertainment
- Хардкор шампион на WWF/E (8 пъти)
- Световен отборен шампион (8 пъти) – с Дивон Дъдли
- Отборен шампион на WWE (1 път) – с Дивон Дъдли
- Отборен шампион на WCW (1 път) – с Дивон Дъдли
- Награди от Wrestling Observer Newsletter
- Най-лош образ (2013) Аса и Осмици[25]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Maldonado, Jo. Out of ring, wrestler is a tough guy with a soft touch // Orlando Sentinel. 2 юли 2006. Архивиран от оригинала на 2014-09-01. Посетен на 3 март 2013. Mark LoMonaco, world tag team champion, has been wrestling since 1991.
- ↑ Keller, Wade. Keller: Mark LoMonaco (Bully Ray) crosses a line when he „punks“ a fan using multiple anti-gay epithets in Chicago // Pro Wrestling Torch. 18 март 2013. Посетен на 18 март 2013.
- ↑ а б Bubba Ray Dudley // WWE. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Bubba Ray profile // Online World of Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-07-29. Посетен на 2016-05-01.
- ↑ Anderson, S. Those Damn Dudleys! – Buh Buh Ray and D-Von, wrestlers // The Wrestling Digest, October 2000. Архивиран от оригинала на 2008-10-04. Посетен на 26 април 2009.
- ↑ а б Bully Ray Profile // Total Nonstop Action Wrestling. Архивиран от оригинала на 2011-05-18. Посетен на 16 декември 2010.
- ↑ Dudley Boyz Return Update; Will They Be With WWE Full Time, Who Knew About The Return? // wrestlezone.com. Посетен на 25 август 2015.
- ↑ а б в г д е ж з Bully Ray Profile // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 май 2014.
- ↑ Wilkenfeld, Daniel. Wilkenfeld's TNA Impact report 12/16: Complete „virtual time“ coverage of Spike TV broadcast // Pro Wrestling Torch. 16 декември 2010. Посетен на 17 декември 2010.
- ↑ Bishop, Matt. Impact: Bischoff tested again // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 9 март 2012. Посетен на 6 септември 2012.
- ↑ Bishop, Matt. Impact: New champs crowd as drama continues to unfold // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 29 юни 2012. Посетен на 6 септември 2012.
- ↑ Bishop, Matt. Impact: BFG Series heats up show but Aces & Eights strike again // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 27 юли 2012. Посетен на 6 септември 2012.
- ↑ а б в г The Dudley Boyz' OWOW profile // Архивиран от оригинала на 2012-09-06. Посетен на 2016-05-01.
- ↑ The Beaten Path (Bully Ray) // Total Nonstop Action Wrestling. Посетен на 20 ноември 2012.
- ↑ Immortal Theme // Total Nonstop Action Wrestling. Посетен на 12 май 2011.
- ↑ Newswire: Japanese legend to retire, Bully captures Hvt. Title, Haas & Benjamin back on TV, ECIII taking bookings, new NWA Women's champ's next show, CWE star to ROH // Pro Wrestling Torch. 8 февруари 2015. Посетен на 9 февруари 2015.
- ↑ ECW World Tag Team Championship history // World Wrestling Entertainment. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ а б The PWI Awards // Pro Wrestling Illustrated 33 (3). 2012. с. 98.
- ↑ The PWI Awards // Pro Wrestling Illustrated 33 (3). 2012. с. 96 – 97.
- ↑ Pro Wrestling Illustrated (PWI) 500 for 2013 // The Internet Wrestling Database. Посетен на 22 август 2013.
- ↑ PWI 500 of the PWI Years // Willy Wrestlefest. Архивиран от оригинала на 2016-04-01. Посетен на 27 август 2012.
- ↑ WWE Wrestler(s) of the Year // Rolling Stone. Посетен на 14 декември 2015.
- ↑ pwtorch.com
- ↑ 2CW Tag Team Championship history
- ↑ Meltzer, Dave. Jan 27 2014 Wrestling Observer Newsletter: 2013 Annual awards issue, best in the world in numerous categories, plus all the news in pro-wrestling and MMA over the past week and more // Wrestling Observer Newsletter. Campbell, California, 27 януари 2014. с. 35.
|