Вайлаки – Уикипедия

Вайлаки е Калифорнийско индианско племе, живяло по Ийл Ривър и по нейния северен ръкав, както и по Кекауака Крийк. Били разделени на 3 основни подразделения, състоящи се общо от 19 групи, живеещи в общо 95 села:

  • Тсеннакенне (Ийл Ривър вайлаки)
  • Банесо (Норд Форк вайлаки)
  • Пийч вайлаки – в горната част на Норд Форк на Ийл Ривър.

Всяка група е ръководена от наследствен вожд, който имал правото само да разрешава различни спорове и да осигури храната при официални церемонии. Вождовете имали право да имат повече от една жена.

Името вайлаки идва от езика Уинту и означава „северен език“. Името им в племето юки било подобно, „как’уигс – северните хора“. Преди европейския контакт племето наброява над 1000 души, а според някои учени дори 2700. През 1910 г. са регистрирани общо 227 вайлаки общо. През 1990 г. племето има 1190 записани членове, повечето от които живеят в резервата Роунд Вали и Ранчерията Шугър Боул и са известни със своите шамани.

Основна социална единица било разширеното семейство. Две или повече такива семейства живеели в един дом, който бил с кръгла форма, конусовиден покрив от кора или дъски и с централно огнище. Основна храна били жълъдите и еленското месо, допълвана с различни семена, диви растителни храни, риба, основно сьомга и дребен дивеч. Културата им била силно повлияна от тази на съседите им уинту. Размяната на подаръци формирали основите на брачните формалности. Мъртвите били погребвани с лице на изток, а по-късно върху гроба натрупвали камъни. Съпрузите били погребвани заедно. Къщата на умрелия се унищожавала.

През лятото носели малко дрехи. Мъжете обикновено носели набедреник и риза от еленова кожа, а жените две престилки или пола от кора или еленова кожа. Не е известно да са воювали със съседите си. Най-често различните села се спречквали помежду си за отмъщение за убит човек или обида.

Според вярванията им всяко живо същество и предмет притежава собствена душа. Имали различни видове шамани, както мъже така и жени. Източник на силата и властта на шаманите била способността им да общуват с „Катанагаи“ (Създателя).[1][2]

  1. Elsasser, Albert B. „Mattole, Nongatl, Sinkyone, Lassik, and Wailaki“ in Handbook of North American Indians. Т. 8 California. Washington DC, Smithsonian Institution, 1978. ISBN 978-0160045745. с. 190 – 204.
  2. Pritzker, Barry M. „Вайлаки“ // A Native American Encyclopedia: History, Culture and Peoples (2000). Архивиран от оригинала на 2017-10-10. Посетен на 9 октомври 2017.