Василий Гросман – Уикипедия
Василий Гросман Василий Семёнович Гроссман | |
руски писател | |
Роден | 29 ноември 1905 г. (стар стил) |
---|---|
Починал | 14 септември 1964 г. |
Погребан | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
Учил в | Московски държавен университет |
Награди | медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Червено знаме Червена звезда Червено знаме на труда (СССР) Медал „За отбраната на Сталинград“ Медал „За превзенането на Берлин“ |
Литература | |
Период | от 1928 г. |
Известни творби | „Живот и съдба“ |
Семейство | |
Деца | Екатерина Короткова |
Уебсайт | |
Василий Гросман в Общомедия |
Васѝлий Семьо̀нович Гро̀сман (на руски: Василий Семёнович Гроссман) е руски писател и журналист.
Роден е като Йосиф Соломонович Гросман на 12 декември (29 ноември стар стил) 1905 година в Бердичив, Киевска губерния, в еврейско семейство на инженер химик. През 1923 година се установява в Москва, където през 1929 година завършва химия в Московския университет. Работи като инженер химик, но от средата на 30-те години започва да публикува редовно белетристика. През Втората световна война придобива известност като военен кореспондент, като отразява на място целия ход на Сталинградската битка и пише първите публикации за Холокоста в съветския печат. Главното му произведение, романът „Живот и съдба“, завършен през 1959 година, е конфискуван от политическата полиция на тоталитарния болшевишки режим и е запазен само по случайно стечение на обстоятелствата.[1]
През 2012 г. романът „Живот и съдба“ е филмиран в едноименния сериал „Живот и съдба“.
Василий Гросма умира на 14 септември 1964 година в Москва след неуспешна операция на рак на стомаха.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|