Василий Немирович-Данченко – Уикипедия

Василий Немирович-Данченко
Роден	24 декември 1844 г. (стар стил) Тифлис, Руска империя
Починал	18 септември 1936 г. (91 г.) Прага, Чехословакия
Професия	писател, публицист, журналист
Националност	Русия
Василий Немирович-Данченко в Общомедия

Василий Иванович Немирович-Данченко (на руски: Васи́лий Ива́нович Немиро́вич-Да́нченко) е руски писател, публицист и журналист. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен кореспондент.

Василий Немирович-Данченко е роден на 5 януари 1848 г. в Тифлис. Семейството е от смесен етнически произход. Бащата е потомствен украински дворянин, а майката е арменка. Неговият брат Владимир Немирович-Данченко е драматург и театровед. Учи в Александровския кадетски корпус. Ориентира се към журналистическа и писателска работа.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като военен кореспондент на вестник „Новое время“. Непрекъснато е сред войската. Участва в действията при боевете при Плевен, Шипка, похода на похода на отряда на генерал-лейтенант Йосиф Гурко към София, боевете при Шейново и др. Награден е с войнишки „Георгиевски кръст“ (3/15 декември 1877 г.) за лично участие във военните действия при Плевен.

Написва много очерци и кореспонденции, в които всестранно пресъздава картината на военните, обществено-политическите, психологическите и други аспекти на войната. Върху основата на очерците си създава бележития труд с мемоарно-документален характер „Год войны. Дневник русского корреспондента. 1877 – 1878 г.г.“, т. 1-3, Санкт-Петербург, 1878 – 1879. Автор на много литературни произведения на тема от войната. Военните романи: „Гроза“ (1880), „Плевна и Шипка“ (1881), „Вперёд“ (1883). Застъпник на българската национална кауза.

След края на войната остава в Княжество България и в нова книга описва възобновяването на Българската държава в първите години след Освобождението.

Привърженик е на либералнодемократичното направление в руския обществено-политически живот. Автор е на десетки романи, повести, етнографски очерци, разкази и пътеписи (около 80 тома). Военен кореспондент на вестник „Руское слово“ в Руско-японската война (1904 – 1905), Балканската война (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918).

След Гражданската война в Русия емигрира в Германия (1921), а по-късно се установява в Прага. Издава мемоарния си труд „На кладбищах“ (1921), романа „Бедная Инес“ и събрани съчинения.

• Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 112.

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NKC NLA NLG Open Library PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat