Вахо – Уикипедия

Вахо (на латински: Wacho) е херцог и крал на лангобардите от 510 до 540 г.

Той е син на Уничис от рода Летинги, който е брат на крал Тато.

През 510 г. Вахо убива чичо си Тато и побеждава в битка неговия син Илдичис. Така става приемник на чичо си крал Тато.

Чрез роднинските си връзки, Вахо успява в края на управлението си, да подчини живеещите по поречието на Среден Дунав свеби. Хлотар I успява след няколко години чрез още един брак да възстанови връзката с франките.

Първи брак: с Радегунда (Ранигунда), дъщеря на краля на Тюрингия Физуд (или Бизин).

Втори брак: с Аустригуза (или Острогота), дъщеря на краля на гепидите Туризинд. Те имат две дъщери, омъжени за крале на франките:

• Визигарда, омъжена за Теудеберт I, крал на Австразия († 548), син на краля на франките и Австразия Теодорих I и Еустера, дъщеря на краля на вестготите Аларих I. Визигарда е изгонена през 534 г., но през 540 г. под натиск на църквата отново е взета. Тази аранжирана от Теодорих I женитба служи като гаранция в неутралитета на лангобардите в борбата за Тюрингското кралство, която франките започват след смъртта на Теодорих Велики († 526).
• Валдерада, омъжена през 554 г. за краля на франките Теодебалд († 555), син на крал Теудеберт I и Деутерия. Женитбата на Теодебалд и Валдерада, послужва за осигуряване на връзката между франки и лангобарди – договорите така се прочули, че дори Византия забелязала политиката на Теудеберт I. След смъртта на Теодебалд Валдерада е приета от неговия чичо Хлотар I, по-късно се омъжва обаче за първия познат баварски херцог, Агилолфингера Гарибалд I.

Трети брак: със Зилинга, дъщеря на краля на херулите Рудолф. Те имат един син:

• Валтари, наследник на трона. Седем години след смъртта на Вахо синът му Валтари и династията му падат (545 г.). Новият крал Аудоин се присъединява на страната на Византия.

• Павел Дякон, Historia Langobardorum. Ludwig Bethmann, Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878
• anonym, Origo Gentis Langobardorum
• Григорий Турски, Historiae

• Остготи и лангобарди – династии Архив на оригинала от 2009-01-06 в Wayback Machine.

• Херцози и крале на лангобардите

п б р Херцози и крале на лангобардите Крале / Херцози Айо (???-???)  • Ибор и Айо (???-???)  • Агелмунд (???-439)  • Ламисио (439 – ???)  • Летук (???-470)  • Хилдеок (470 – 478)  • Годеок (425 – 490)  • Клафо (490 – 500)  • Тато (лангобард) (500 – 510)  • Вахо (510 – 540)  • Валтари (540 – 546)  • Аудоин (546 – 560)  • Албоин (560 – 572) Крале в Ломбардия, Италия Албоин (568 – 572)  • Клеф (572 – 574)  • Интеррегнум (574 – 584)  • Аутари (584 – 590)  • Агилулф (590 – 615)  • Адалоалд (615 – 626)  • Ариоалд (626 – 636)  • Ротари (лангобард) (636 – 652) • Родоалд (652 – 653)  • Ариперт I (653 – 661)  • Годеперт и Перктарит (661 – 662)  • Гримоалд (662 – 671)  • Гарибалд (671)  • Перктарит (671 – 688)  • Кунинкперт (688 – 700)  • Лиутперт (700)  • Рагинперт (701)  • Ариперт II (701 – 712)  • Анспранд (712)  • Лиутпранд (лангобард) (712 – 744)  • Хилдепранд (744)  • Ратчис (744 – 749)  • Айзтулф (749 – 756)  • Ратчис (756 – 757) Дезидериус (757 – 774)  • Карл Велики (774 – 781)  • Пипин (Италия) (781 – 810)  • Карл Велики (810 – 813)  • Бернард (Италия) (813 – 818)  • Лотар I (818 – 855)  • Лудвиг II (Италия) (844 – 875)