Везба – Уикипедия

Везба е ръчна шевична украса[1] върху народна носия.

В България се украсява предимно женско, отчасти и мъжко облекло. Везе се направо върху плата, в по-ново време и върху дебели тепани платове с пришита върху тях тънка мрежеста тъкан (канава) или по предварителна рисунка. Работи се най-често с вълнени, понякога с копринени или памучни конци, по-рядко се използват металически (сърмени) жички, но почти винаги заедно с текстилни.

Прилагат се разнообразни бодове: кръстат, полегат, възлов цепен, ажурен и др. Обикновено българската везба е рехава. За поле на орнаментите служи фонът на тъканта, най-често бял. Извезаните мотиви са геометрични, растителни, по-рядко животински, има и вещо орнаментирани човешки фигури, сечива, съдове и пр. Колоритът е в гамата на топлите червени цветове с контрастиращите им студени – зелени, сини и черни. Българската везба е географски обособена.[2]

  1. везба // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-02-28.
  2. Радев, Радослав. Везбата – слово (pdf) // https://www.uni-vt.bg/.+с. 8, 9. Посетен на 2023-02-28.