Вера Иванова-Мавродинова – Уикипедия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Вера Иванова-Мавродинова | |
български историк и археолог | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Учила в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Археология |
Работила в | Народен музей в София |
Семейство | |
Баща | Йордан Иванов |
Съпруг | Никола Мавродинов |
Деца | Лиляна Мавродинова |
Вера Йорданова Иванова-Мавродинова е български историк и археолог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва славянска филология и етнография в Софийския университет през 1921 г. Специализира археология и история на византийското изкуство в Париж, Франция (1926 – 1928). Асистент (1922 – 1938), уредник (1938 – 1946), старши уредник (1947 – 1950) и старши научен сътрудник в Народния музей в София (1950 – 1964). Дъщеря на Йордан Иванов, съпруга на Никола Мавродинов и майка на Лиляна Мавродинова.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Стари църкви и манастири в българските земи. ГУ – ХП в. – ГНМ, 4, 1926, 429 – 582;
- Оряховският манастир и неговите грамоти. – ИИД, 11 – 12, 1932, 84 – 118;
- Неизследвани църкви в Югозападна България. – ГНМ, 5, 1933, 261 – 285;
- Три новоразкопани базилики в Хисаря. – ИАИ, 11, 1937, 214 – 242;
- Два надписа от Асеновци – Батошевският и Врачанският. – ИБАИ, 15, 1946, 114 – 145;
- Разкопки на Аврадака в Преслав – РП, 3, 1948, 13 – 64;
- Надписът на Мостич и Преславският епиграфски материал. – В: Надписът на чъргубиля Мостич. 1955, 43 – 144;
- Велики Преслав. – АОБ, 1957, 161 – 194;
- Южната порта на вътрешния град в Преслав. – Нейният градеж и архитектурен тип. – ИАИ, 22, 1959, 134 – 171;
- За украсата на ръкописите от Преславската книжовна школа. – В: Преслав, 1, 1868, 80 – 124;
- Преслав. Пътеводител за старините и музея. 14. изд. 1974, 76 с;
- История на българското изобразително изкуство. Т. 1. (съавт.). 1976, 330 с;
- Велики Преслав. Пътеводител. 1977,52 с;
- Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от X в. Художествено-историческо проучване, (съавт.) 1981, 384 с.
|