Вилхелм Монке – Уикипедия

Вилхелм Монке
германски генерал от СС

ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1931 – 1945
Служи на Нацистка Германия
Род войски Вафен-СС
Военно формирование1-ва СС дивизия „Лайбщандарт СС Адолф Хитлер“ (LSSAH)
Командвания1-ва СС дивизия „Лайбщандарт СС Адолф Хитлер“
Отбрана на Берлин (1945)
1-ви танков корпус
Битки/войниВтора световна война
НаградиРицарски кръст, Български медал за храброст 1-ва степен

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
6 август 2001 г. (90 г.)
Друга дейностСлед освобождаването му от лагер в СССР (1955), е дилър на лекотоварни камиони и ремаркета, в околностите на Хамбург
Вилхелм Монке в Общомедия

Вилхелм Монке (на немски: Wilhelm Mohnke) е германски СС генерал-майор (Brigadeführer), един от последните останали до Адолф Хитлер в последните часове живот на фюрера, в края на Втората световна война.

Встъпва в NSDAP през септември 1931 г. Той е сред първите членове на СС охраната на щаба, образувана през март 1933 г. През годините се издига и остава сред последните генерали на Хитлер.

Като командващ на 1-ва СС дивизия „Лайбщандарт СС Адолф Хитлер“, Монке участва в боевете във Франция, Полша и Балканите. През 1943 г. командва полк на СС Хитлерюгенд, с който се сражава в Битката за Каен, за което е награден с рицарски кръст през юли 1944 г. През декември 1944 г. отново командва дивизия „Лайбщандарт“ по време на Битката за Ардените.[1]

По време на Битката за Берлин Монке командва Бойна група „Монке“ и отбранява района на правителството, райхканцлерството и райхстага. След войната е разследван, но никога осъждан. Умира през 2001 г.

  1. Peter Caddick-Adams. Snow & Steel: The Battle of the Bulge, 1944-45. Ню Йорк, Oxford University Press, 2015. ISBN 978-0-19-933514-5. с. 246.