Владимир Владимиров Вазов – Уикипедия

Владимир Владимиров Вазов
български офицер
Бюст от Жеко Спиридонов, 1932 г.
Звание	поручик
Години на служба	1940 – 1947 г.
Служи на	България
Род войски	артилерия
Военно формирование	Първа българска армия 1. в Четвърти пехотен полк 2. в Шести пехотен полк 3. във Военното училище на Първи пехотен полк 4. към отдел VI на Щаба на войската.
Битки/войни	сраженията за хребета Стражин при Страцинско-Кумановска операция през Втора световна война.
Награди	кавалер на орден „За храброст“ от боя за „Стражин“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	19 ноември 1917 г. София, България
Дата и място на смърт	1989 г. (71 г.) София, България
Родства	Владимир Вазов (баща) Иван Вазов (чичо) Георги Вазов (чичо) Борис Вазов (чичо)

Владимир Владимиров Ва̀зов е български офицер (поручик). Той е най-малкият син на генерал-лейтенант Владимир Вазов.

Завършва американския колеж, а през 1940 г. и Военното училище. Участва във Втората световна война. При провеждането на Страцинско-Кумановската операция, Вазов е ранен тежко. Награден е с Орден за храброст. След войната временно е командирован като офицер за връзка и преводач от английски към Съюзната контролна комисия. През 1947 година е принуден да премине в запаса от комунистическите власти.

На 27 февруари 1948 година Владимир Вазов е осъден от т.нар. Народен съд на 10 години строг тъмничен затвор. На 13 декември 1950 година, след писмо на майка му до Вълко Червенков, той е помилван. В отговора си Червенков подчертава, че в затвора поручик Вазов „не е проявил никакви признаци на поправяне“. До края на живота си Владимир Вазов работи като тенекеджия.^[1]

• подпоручик от 16 юни 1940 г.
• поручик от 16 юни 1943 г.

• 4-ти пехотен полк – 1940 г.
• 6-и пехотен полк – 1943 г.
• Военното училище – 1946 г.
• 1-ви пехотен полк – 1946 г.
• към отдел VI на Щаба на войската – 1946 г.
• 1-ви пехотен полк – 1947 г.
• уволнен от служба – 1947 г.

Владимир Владимиров Вазов е отличен с (кавалер на орден „За храброст“) от боя за хребета Стражин при Страцинско-Кумановска операция

Портал „Военна история на България“