Мирчо Кипрев – Уикипедия

Мирчо Кипрев
български революционер
Роден
1880 г.
Починал
Семейство
БащаКипре Максев

Владимир (Мирчо) Кипрев (Кипров) Максев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]

Чета на Яне Сандански, Мирчо Кипрев е легналият най-напред от дясната страна.

Кипрев е роден в 1880 година в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя (днес град Разлог, България) в семейството на Елена и Кипре Максев, революционер и общественик. Братовчед му Иван Кипров, осиновен от баща му, е виден български лекар. Основно и прогимназиално образование получава в Мехомия, след което учи в Севлиевското педагогическо училище[3][4] или в Сярското педагогическо училище.[2] В 1901/1902 година е учител в Мехомия.[4]

През пролетта на 1903 година става нелегален в четата на Гоце Делчев. Избран е за драмски районен войвода на ВМОРО, начело на чета от 7 - 8 души.[2][5] През лятото на 1903 година е делегат на Драмския район на конгреса на Серския революционен окръг.[6]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кипрев (девети в третата колона).

През септември същата година четата му е предадена при река Прасалъка, между Калапот (днес Панорама) и Горенци (Кали Вриси) и в завързалото се сражение с турски войски Кипрев е тежко ранен, и за да не попадне във вражески ръце се самоубива.[4][7]

В родния му дом – Кипревата къща, е уредена музейна сбирка на занаятите в Разлога.[2] На входа е поставена паметна плоча с текст: „В този дом през лятото на 1869 година Васил Левски основа революционен комитет“. В съседство е паметната плоча за Мирчо Кипрев: „Тук е роден Мирчо Кипрев (драмски войвода), загинал в сражение през Илинденското въстание при с. Калапот, Драмско на 16 септември 1903 год.“.[8]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
  2. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 539.
  3. а б Т., Л. Владимиръ Кипровъ // Илюстрация Илиндень 6 (36). Илинденска организация, Ноемврий 1931. с. 11.
  4. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76.
  5. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 121.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 216.
  8. Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878). София, БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ИК „Гутенберг“, 2024. ISBN 978-619-176-231-6. с. 22.