Владимир Крючков – Уикипедия

Владимир Крючков Владимир Александрович Крючков
руски офицер и политик
Роден	29 февруари 1924 г. Волгоград, Русия
Починал	23 ноември 2007 г. (83 г.) Москва, Русия
Погребан	Троекуровско гробище, Москва, Русия
Учил в	Дипломатическа академия Московски държавен юридически университет
Партия	КПСС
Награди	Червено знаме Орден „Ленин“ Октомврийска революция Червено знаме на труда (СССР)
Владимир Крючков в Общомедия

Владимир Александрович Крючков (на руски език: Владимир Александрович Крючков) е съветски политик, офицер – армейски генерал, председател на КГБ на СССР (1988 – 1991), който е сред главните действащи фигури в опита за държавен преврат, наречен „Августовски пуч“, през 1991 г. Член е на КПСС от 1944 г.

Роден е в гр. Царицин на 29 февруари 1924 г. Работи в Артилерийски завод № 221 в Сталинград (1941 – 1942) и в Артилерийски завод №92 в гр. Горки (1942 – 1943).

На комсомолска работа е от 1943 г. Избран е за първи секретар на Районния комитет на Барикадния район (1944) и за втори секретар на Градския комитет на ВЛКСМ през 1946 г. Работи като народен следовател в прокуратурата на Тракторозаводския район на Волгоград, прокурор в Следствения отдел на Волгоградската прокоратура (1947 – 1950) и прокурор в Кировския район на Волгоград (1950 – 1951).

Завършва Всесъюзния задочен юридически институт със специалност „Юрист“ (1949) и Висшата дипломатическа школа на СССР (1954).

Назначен е на длъжност трети секретар в 4-ти европейски отдел на Министерството на външните работи. Дипломат е в посолството в Унгария (1955 – 1959), когато посланик там (до март 1957 г.) е Юрий Андропов. Взема участие в събитията по Унгарското въстание от 1956 г.

В апарата на ЦК на КПСС работи като референт (1959 – 1963), началник-сектор (1965 – 1965) и помощник на секретаря на КПСС Ю. Андропов (1965 – 1967).

Започва работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ) на СССР на 24 май 1967 г. като помощник на току-що назначения му председател Ю. Андропов. Става началник на Секретариата (1967), първи заместник-началник (1971) и началник на 1-во главно управление (за външно разузнаване) (1974), като едновременно е и заместник-председател на КГБ от 1978 до 1988 г. Проявява се като добър организатор.

Армейски генерал (27 януари 1988). Председател е на КГБ от 1 октомври 1988 до 21 август 1991 г.

Член е на Политбюро на КПСС от 20 септември 1989 г.

Член е на така наречения Държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи държавен преврат чрез пуча от 19-21 август 1991 г. От 5 до 17 август провежда срещи и съвещания на членовете на Комитета. През нощта на 17 срещу 18 август членовете на Комитета подписват документ за отстраняване от властта на Михаил Горбачов – президент на СССР, и въвеждане на извънредно положение в страната. Поради тази причина е свален от длъжност. Арестуван е по обвинение в държавна измяна на 22 август 1991 г.

Държан е 16 мес. в следствения изолатор №1 „Матроска тишина“ в Москва, освободен е срещу мярка за неотклонение подписка през декември 1992 г. Амнистиран е от Държавната дума на Федералното събрание на Русия през 1994 г.

Излиза с обръщение към президента Б. Н. Елцин на 3 юли 1992 г., в което го обвинява в прехвърляне на вината за разпадането на СССР на членовете на Държавния комитет по извънредните обстоятелства.

Бил е председател на Съвета на директорите на „Регион“ АД (АО „Регион“), влизащо във финансовата корпорация „Система“, и съветник на директора на ФСБ на РФ В. В. Путин. Член на организационния комитет на Движението в подкрепа на армията.

Умира в Москва на 83-годишна възраст на 23 ноември 2007 г. Погребан е в Москва на Троекуровското гробище.

Награден е с 2 ордена „Ленин“, орден „Червено знаме“, орден „Октомврийска революция“, 2 ордена „Трудово червено знаме“, орден „Почетен знак“, медали и други съветски и чуждестранни отличия.

Автор е на 5 книги:

• „Личное дело“ („Личное дело“, 1996);
• „На края на пропастта“ („На краю пропасти“, 2003);
• „Личност и власт“ („Личность и власть“, 2004);
• „Без срок на давност“ „Без срока давности“, 2006).

В последните си години пише мемоари. Владее немски и унгарски език. Бил е способен на скоростно четене. Притежавал лична картотека с над 300 000 картички с откъси и цитати от книги, статии и информационни съобщения, които са му харесали. Любител на театъра.

Женен е за Екатерина Петровна, имат 2 сина, внуци.

• Биографии: на сайта на Службата за външно разузнаване на Русия Архив на оригинала от 2013-08-07 в Wayback Machine., [1], [2]
• КГБ боролся с видео-магнитофонами и просмотрел распад СССР // в-к „Известия“, 13.12.2006
• Интервюта на В. Крючков

Нормативен контрол BIBSYS CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Военно дело“          Портал „Политика“          Портал „Право“          Портал „Съветски съюз“          Портал „Русия“