Владимир Милчинов – Уикипедия

Владимир Милчинов
български революционер
Роден
1879 г.
Починал
1939 г. (60 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Владимир Христов Милчинов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Милчинов е роден в град Прилеп, в Османската империя, днес Северна Македония в семейството на революционера Христо Милчинов. През 1900 година играе ролята на антигероя Осман бей в пиесата „Македонска кървава сватба“. Убедителната му игра предизвиква публиката в Славянска беседа да го замеря с предмети.[2] Става четник при генерал Иван Цончев в Горноджумайското въстание в 1902 година.[1]

Агент е на ВМОК в Албания, заловен лежи под чуждо име в Битолския затвор заедно с баща си.[3][1] В 1905 година е един от инициаторите за основаването на Прилепската спомагателна дружба и е избран за неин подпредседател.[4]

Умира в София през 1939 година.[1][5] Погребан е в Централните софийски гробища.[6]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Милчинов
 
Захария Кусева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милка Стоянова
 
Владимир Милчинов
(1879 - 1939)
 
Коста Милчинов
 
Григор Милчинов
 
Боян Милчинов
(1879 - 1903)
 
Борис Милчинов
(1873 - 1913)
 
Мария Пепелюгова
(1883 - след 1943)
 
Иван Пепелюгов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Милчин
(1918 - 2002)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Добринка Пепелюгова
(1917 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Милчин
(р. 1947)
Свидетелство за женитба на Владимир Милчинов, 6 февруари 1904 година, София.
  1. а б в г Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
  2. Кузманов, Тодор. Театарот низ збор и мисла. Студио Маска, 2004. ISBN 9989226113. (на македонска литературна норма)
  3. Ачковъ, Георги Т. Страданията на 323 македонски затворници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, „Розова долина“, 1923. с. 10.
  4. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 348.
  5. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  6. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.