Владово – Уикипедия

Владово
Άγρας
— село —
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Минга
Монументът на обесените във Владово андарти Аграс и Минга
Гърция
40.8055° с. ш. 22.0036° и. д.
Владово
Централна Македония
40.8055° с. ш. 22.0036° и. д.
Владово
Воденско
40.8055° с. ш. 22.0036° и. д.
Владово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина500 m
Население661 души (2021 г.)
Владово в Общомедия

Владово (на гръцки: Άγρας, Аграс, до 1926 година катаревуса Βλάδοβον, Владовон, димотики Βλάδοβο, Владово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на надморска височина от 500 m, на 5 km западно от град Воден (Едеса), край пътя Воден - Острово.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Западно от Владово е открито Владовското праисторическо селище.[3][4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо от гръцката община във Владово от 18 февруари 1904 година, заявяващо нейния елинизъм

По пътя за Воден са разположени руините на крепостта Филокастро.[3] Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността Селище, югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „Свети Дионисий Олимпийски“.[5]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Владово на река Каракая като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Владовон (Vladovon), Воденска епархия, живеят 390 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Владово (Vladovo) е посочено като село във Воденска каза със 133 къщи и 600 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи.[9] Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[11] Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Съглашенски части във Владово през Първата световна война

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.[14] След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. След 1920 година 16 души се изселват по официален път в България.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владово има 200 къщи на християни славяни.[15]

В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс.[2] През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт.[16] В Гражданската война селото дава много жертви и много семейства и отделни хора емигрират в Югославия.[2]

След края на войната започва миграция към Воден и чужбина.[2]

Обработваемото землище на селото е 12500 декара, но в 1956 година 5050 от най-добрите от тях са потопени под изкуственото Владовско езеро, на което е изградена водноелектрическа централа. Землището е експроприирано на много ниски цени - по 4000 драхми на декар, а парите селяните не ги получават с години. Селото произвежда предимно висококачествени череши, като е развито и скотовъдството.[2]

В 1995 година гробищната църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата.[17]

Гарата във Владово

През 2008 година статуите на Андон Минга и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.[18]

Близо до ВЕЦ „Владово“, изгредена в 1956 година за използване на водите на Вода и Островското езеро, е създадено малко селище, което в 1961 година има 42 жители, в 1971 - 45, в 1981 - 44 и в 1991 година - също 44.[19] По-късно е присъединено към Владово.

Прекръстени с официален указ местности в община Владово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чифлик Алгер[20] Τσιφλίκι Άλγκερ Ктима Κτήμα[21] местност на ЮЗ от Владово и на СИ от Къдрево[20]
Алгер[20] Άγερ Корифи Κορυφή[21] връх на ЮЗ от Владово и на СИ от Къдрево (1022,1 m)[20]
Лазово[22] Λάζουα Ктима Лазару[21] Κτήμα Λαζάρου местност на ЮЗ от Владово[20][22]
Марица[20] Μαρίτς Мария Μαρία[21] река на ЮЗ от Владово[20]
Марица[20] Μαρίτς Мака Μακα[21] местност на ЮЗ от Владово[20]
Чевлево[20] Τσέβλεβον Врахаки Βραχάκι[21] връх на И над Нисия (670 m)[20]
Рамис[20] или Ремник[22] Ραμίς Клефтики Корифи Κλέφτικη Κορυφή[21] връх на СИ над Нисия (746,6 m)[20]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 986[2] 853[2] 866[2] 1045[2] 980[2] 1050[2] 888[2] 897[2] 961[2] 884 796 661

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Христо Попов
Катина Гризопуло-Пасила от Солун, гръцка учителка във Владово[23]
Реклама на Никола Янчев от Месимер и Георги Андонов от Владово, емигранти в Спрингфийлд, Охайо, 1920 г.
Родени във Владово
  • Атанас Ходжов, гръцки андартски капитан[24]
  • Атанас Картов (Αναστάσιος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[24]
  • Благой Калеичев (1868 – 1923), български просветен деец и революционер
  • Вангел Калеичев (1866 – ?), български революционер
  • Вениамин Димитров (1874 – 1965), български духовник и просветен деец
  • Георги Настев (1872/1877 - 1925), български математик и революционер от ВМОРО
  • Георги Галев (Γεώργιος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[24]
  • Георги Пейов (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906 – 1909 година[24]
  • Георги Ст. Попов, български учител във Воден (1870 – 1880), а след това в Солун[25]
  • Григорий Неврокопски (1821 – 1909), български духовник и просветен деец
  • Димитър (Мицо) Бакърджиев (Μήτσος[26] η Δημήτριος Μπακιρτσής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[24]
  • Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?), български революционер
  • Димитър Далкалъчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[27]
  • Димитър Карабашев, завършил в 1902 година Солунската гимназия,[28] учител в Енидже Вардар
  • Иван Далкалъчев (1872 – 1930), български революционер, деец на ВМОРО
  • Иван Константинов (1882/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Първа дебърска дружина, Инженерно-техническа част на МОО[29]
  • Иван П. Георгиев, български учител във Воден (1871 – 1880)[30]
  • Иван Петров, завършва скопското педагогическо училище в 1909 година, преподава във Воденско до 1912 година, когато е изгонен от гръцките власти, емигрира в САЩ, където е член на МПО „Дамян Груев“, Индианаполис и по-късно на МПО „Бистрица“, Синсинати[31]
  • Иван Бесов (Ιωάννης Μπέσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[24]
  • Константин Галев (Κωνσταντίνος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[24]
  • Коста Думов (? – 1943), гръцки комунист
  • Коста Попов (? – 1950), съосновател и президент на МПО
  • Насто Далкалъчев (1887 - 1913), български просветен деец
  • Петър Пейов (Πέτρος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер на Мазаракис и Гарефис[24]
  • Петър Далкалъчев (1895 – 1961), български общественик
  • Тодор Картов (Θεόδωρος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[24]
  • Теохар Бакърджиев (Θεοχάρης Μπακιρτσής), гръцки андартски четник, син на Мицо Бакърджиев[24]
  • Христо Будов, гръцки андартски капитан
  • Христо Гърков, български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Далкалъчев (1878 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Попов (1876 – 1944), български църковен и просветен деец
Починали във Владово

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Владово е наречена улица в квартал „Христо Смирненски“ в София (Карта).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-01-27. Посетен на 1 май 2018.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58163/3456/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-01-27. Посетен на 10 юни 2018.
  5. ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN – 622Χ 0570 – 622Χ. σ. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  12. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359 и 835.
  14. ↑ Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  16. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-20. Посетен на 18 октомври 2014.
  18. ↑ Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
  19. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м н По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  22. ↑ а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  23. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 1 март 2013 г.[неработеща препратка]
  24. ↑ а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  25. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 540.
  26. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  28. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
  30. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 145.
  31. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 309.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владово&oldid=12400341“.