Владо Малески – Уикипедия
Владо Малески Владо Малески | |
писател от СР Македония | |
Паметник в Струга | |
Роден | 5 септември 1919 г. |
---|---|
Починал | 23 септември 1984 г. |
Учил в | Юридически факултет на Белградския университет |
Партия | Комунистическа партия на Македония |
Владо Малески в Общомедия |
Владо Малески е изтъкнат писател, общественик и революционер от Социалистическа Република Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Струга в 1919 година. Учи в Правния факулет на Белградския университет, но не завършва поради Втората световна война и прекъсва обучението си. Участва в комунистическата съпротива. След войната Малески става един от основоположниците на новата македонска проза. Главен редактор е на вестник „Народен войник“, орган на Първа македонска ударна бригада.
Работи като директор на Радио Скопие и редактор на списанията „Нов ден“, „Современост“ и „Разгледи“. По-късно започва дипломатическа кариера - посланик в Ливан, Етиопия и Полша. Член е на Председателството на Социалистическа Република Македония. Става член на Дружеството на писателите на Македония в 1946 година. Автор е на текста на химна на Република Македония „Денес над Македония“. Също така е и автор на сценария за първия македонски игрален филм „Фросина“.
Носител е на наградите „11 октомври“, „4 юли“, „АВНОЮ“, за литературно дело на издателска къща „Мисла“ и „Рациново признание“.[1]
Негов син е Денко Малески, пръв министър на външните работи на Република Македония.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Ѓурѓина алова“ (Гюргина алена), разкази, 1950
- „Бранувања“ (Бранувания), разкази, 1953
- „Она што беше небо“ (Тази, която беше небе), роман, 1958
- „Војната, луѓе, војната“ (Войната, люде, войната), роман, 1967
- „Разбој“ (Разбой), роман, 1969
- „Кажувања“ (Казвания), разкази, 1976
- „Записи за Езерко Дримски“ (Записки за Езерко Дримски), роман, 1980
- „Јазли“ (Възли), 1990, роман
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Котевска, Милка и др. Повоените македонски писатели. Битола, Универзитетска библиотека „Св. Климент Охридски“. с. 136. Посетен на 18 април 2014 г.