Водни гъби – Уикипедия

Водни гъби

Бъчвовидна гъба (X. testudinaria)

Класификация

царство: Животни (Animalia) тип: Водни гъби (Porifera)

Научно наименование

Porifera Grant, 1836

Водни гъби в Общомедия

[ редактиране ]

Водните гъби (Porifera) са тип животни, които обитават предимно дъното на топлите и солени морета и са едни от най-просто устроените многоклетъчни.

Тялото им обикновено има форма на ваза и е изградено от два пласта клетки – ектодерма и ендодерма. Ектодермата е външния дермален пласт, който е изграден от плоски епителни клетки, наречени панакоцити. Сред тях се разполагат по-едри клетки – пороцити, имащи вътреклетъчен канал, който се отваря на повърхността с пора. Ендодермата е вътрешния пласт, който е изграден от камшичести клетки – хоаноцити. Между двата клетъчни слоя се намира безструктнорно вещество – мезоглея. Сред мезоглеята се намират различно диференцирани клетки, с общо име – мезенхимни клетки. Те са амебоцити – фагоцитират, миоцити (вретенообразни клетки с миофибрили, склеробласти и спонгиобласти) участващи във формирането на скелета, звездовидни клетки коленцити (съединително-тъканни опорни елементи).

Повечето гъби имат вътрешен скелет, служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични вещества – варовикови или кремъчни и от органично вещество – спонгин. Обикновено гъбите имат смесен тип скелет, при който неорганичните елементи са споени със спонгин. Неорганичния минерален скелет се състои от множество иглици – спикули, с разнообразна форма.

Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда, чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон:

• Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума. Порите, пронизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити.
• При гъбите от тип сикон, мезоглеята е удебелена, а каналите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити.
• При гъбите от тип леукон, мезоглеята е още по-дебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити.

Тип Водни гъби

• Клас Calcarea
• Клас Hexactinellida
• Клас Demospongiae – Рогови, Обикновени гъби

Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден поток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, бактерии и водорасли. Те се улавят от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите.

Размножаването при водните гъби е безполово и полово с метаморфоза. Едни са хермафродитни, а други – разделнополови.

Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъщерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез т. нар. гемули и сорити. Вътрешното пъпкуване се осъществява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смъртта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебоцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивно-плаваща ларва. След нарастването и тя се прикрепя.

Половото размножаване се извършва чрез сливане на полови клетки образувани от археоцитите в мезоглеята. Сперматозоидите имат флагелуми и с помощта на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях яйца. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадий ларвите я напускат.

• „Зоология на безгръбначните животни“, издателство Гера Арт
• „Зоология на безгръбначните животни“ Практикум – част 1, част 2. издателство Гера арт

Нормативен контрол AAT BNF GND NLI J9U LCCN LNB NDL NKC ADW AFD BioLib BOLD Dyntaxa EoL EPPO Fauna Europaea Fauna Europaea (2016) Fossilworks GBIF iNaturalist IRMNG ITIS NCBI NZOR Soortenregister uBio WoRMS