Водноелектрическа централа – Уикипедия
Водноелектрическа централа ('съкратено ВЕЦ') е електрическа централа, използваща енергията на водна маса за произвеждане на електричество.
Водноелектрическите централи използват движението на водна маса под действието на гравитацията, като турбина превръща кинетичната енергия на падащата вода в механична. След това генератор превръща механичната енергия от турбината в електрическа.
ВЕЦ най-често са подязовирни – използват напора на водата от разположен над тях язовир. Деривационните ВЕЦ използват речни води, като напорът се създава чрез шлюзове или деривационни канали. Особен вид подязовирни ВЕЦ са помпено-акумулиращите водноелектрически централи, които имат възможност за обратно действие – използване на електрическа енергия за изпомпване на водна маса към разположения над тях язовир. По този начин те могат да балансират краткосрочни флуктуации в потреблението на електроенергия.[1]
Водноелектрическите централи варират от съвсем малки по размер „микро-ВЕЦ-ове“ до огромни язовири, които осигуряват електричество на милиони хора. Разграничаването на малки, мини- и микро-водноелектрически централи е условно и се използва най-вече от дружествата, въпреки че е прието в почти всички страни по света класифицирането се основава на наличната инсталирана мощност. В категорията малки ВЕЦ спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 МW, мини ВЕЦ се наричат централите с мощност от 500 до 2000 kW, а микро ВЕЦ – до 500 kW.[2]
Близо 30% от електричеството в световен мащаб се произвежда от различни ВЕЦ-ове и около 88% от енергията идваща от възобновяеми източници е водноелектрическа.[3]
Страна | Годишна енергийна продукция (МВч) | Мощности (ГВ) | Фактор на натовареност |
---|---|---|---|
Китай(2007) [4] | 470,1 | 145,26 | 0,37 |
Канада | 350,3 | 88,974 | 0,59 |
Бразилия | 349,9 | 69,080 | 0,56 |
САЩ | 291,2 | 79,511 | 0,42 |
Русия | 157,1 | 45,000 | 0,42 |
Норвегия | 119,8 | 27,528 | 0,49 |
Индия | 112,4 | 33,600 | 0,43 |
Япония | 95,0 | 27,229 | 0,37 |
Швеция | 61,8 | — | - |
Франция | 61,5 | 25,335 | 0,25 |
Язовир | Страна | Мощност (МВ) |
---|---|---|
Три клисури | Китай | 22,500 |
Итайпу | Бразилия, Парагвай | 14,000 |
Гури | Венецуела | 10,200 |
Тукуруи | Бразилия | 8,370 |
Гранд Кули | САЩ | 6809 |
Мощността на един ВЕЦ може да се изчисли приблизително със следната формула: W=-η.(m.g.Δh)=-η.((ρ.v).g.Δh). Където W e изходната използваема енергия, η – коефициента на ефективност на турбината, m – масата на водния поток в кг/сек, ρ – плътността на водата (1000 кг/куб. метър), v – обемен дебит в куб. метри в секунда, g – земното ускорение, Δh – разликата от входното и изходното ниво на водния поток.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- ПАВЕЦ (Помпено-акумулативна водно електрическа централа)
- Хидрокинетична електроцентрала
- Руслова ВЕЦ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Набатов 2011, с. 17.
- ↑ Набатов 2011, с. 194.
- ↑ Renewables Global Status Report 2006 Update Архив на оригинала от 2006-08-22 в Wayback Machine., REN21, публикувано 2007, посетено 2007-05-16; виж табл. 4, стр. 20.
- ↑ www.eeo.com.cn
- Цитирани източници
- Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|