Войдан Чернодрински – Уикипедия

Войдан Чернодрински
български писател
Роден
Починал
8 януари 1951 г. (75 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Войдан Чернодрински в Общомедия

Войдан Попгеоргиев Кузманов (изписване до 1945 година: Войдан попъ Георгиевъ Кузмановъ) или Войдан Чернодрински е български драматург, театрален деец и писател.[1]

Паметна плоча на Войдан Чернодрински на дома му на улица „Бузлуджа“ № 59 в София

Роден е в 1875 година в стружкото село Селци, тогава в Османската империя в семейството на свещеник Георги Кузманов. Псевдонимът му идва от името на река Черни Дрин, преминаваща край родното му село. Първоначално учи в Охрид, а после в Солунската българска мъжка гимназия, но се мести със семейството си в България и завършва Първа мъжка гимназия в София. Членува в Младата македонска книжовна дружина. През 1901 година Върховният македоно-одрински комитет субсидира театралната трупа на Войдан Чернодрински „Скръб и утеха“.[2] Следва право в Австрия и Швейцария, но не успява да завърши.[3] Автор е на драматични произведения. Измежду най-известните са „Македонска кървава сватба“ (1900), „Робът и агата“ (1901), „Македонски сговор“, „Македонско въстание“, „Зло за зло“ (1904), „Дървари“, „Цар Пир“ (1921), „Бурите край Вардар“ (1925) и други. В 1909 година основава Македонския театър.[4][5][6]

Печат на Македонската театрална група „Скръб и утеха“
Сцена от „Македонска кървава сватба“, преди 1906 г.

В 1909 година редактира вестник „Дебърски глас“. След, което по-покана на Съюза на българските конституционни клубове обикаля с театралната си трупа Македония.[7] По повод обезоръжителната акция на младотурците пише:

Особено последните изстъпления по обезоръжаването на християните българи в Македония заличиха и най-малката весела чертица върху лицата на ония, които бяха се засмели до уши след преврата... Ако това е така, какво правим ние македонските българи, които сме тука в Свободна България на завет?[8]

Чернодрински участва във войните за национално обединение, когато създава цикъла „Войнишки песни“. Към края на 1922 година формира нов драматичен театър под името „Илинден“.

За сюжет на операта „Цвета“ с автор Георги Атанасов със съгласието на Чернодрински е използвана драмата „Македонската кървава сватба“.

Умира през 1951 година в София.[9]

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 488.
  2. Елдъров, Светлозар. Културно-просветната дейност на Македоно-одринската организация в България, Македонски преглед, година XVII, 1994, № 2, с. 75-76.
  3. Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи, Цанко Серафимов, Орбел, София 2004, стр. 332.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 271.
  5. Йорданов Н. Случаят Войдан Чернодрински – „Македонска кървава сватба“ и историите на тяхната „История“, архив на оригинала от 29 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110929033242/http://site.znain.com/macedonia/secrets/voidan-chernodrinski.html, посетен на 25 декември 2010 
  6. Биография на сайта на Струга
  7. Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 4.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 1.
  9. Парцел 4 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.