French
DeutschВойдан Чернодрински – Уикипедия
| Войдан Чернодрински | |
| български писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Войдан Чернодрински в Общомедия | |
Войдан Попгеоргиев Кузманов (изписване до 1945 година: Войдан попъ Георгиевъ Кузмановъ) или Войдан Чернодрински е български драматург, театрален деец и писател.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1875 година в стружкото село Селци, тогава в Османската империя в семейството на свещеник Георги Кузманов. Псевдонимът му идва от името на река Черни Дрин, преминаваща край родното му село. Първоначално учи в Охрид, а после в Солунската българска мъжка гимназия, но се мести със семейството си в България и завършва Първа мъжка гимназия в София. Членува в Младата македонска книжовна дружина. През 1901 година Върховният македоно-одрински комитет субсидира театралната трупа на Войдан Чернодрински „Скръб и утеха“.[2] Следва право в Австрия и Швейцария, но не успява да завърши.[3] Автор е на драматични произведения. Измежду най-известните са „Македонска кървава сватба“ (1900), „Робът и агата“ (1901), „Македонски сговор“, „Македонско въстание“, „Зло за зло“ (1904), „Дървари“, „Цар Пир“ (1921), „Бурите край Вардар“ (1925) и други. В 1909 година основава Македонския театър.[4][5][6]
В 1909 година редактира вестник „Дебърски глас“. След, което по-покана на Съюза на българските конституционни клубове обикаля с театралната си трупа Македония.[7] По повод обезоръжителната акция на младотурците пише:
| „ | Особено последните изстъпления по обезоръжаването на християните българи в Македония заличиха и най-малката весела чертица върху лицата на ония, които бяха се засмели до уши след преврата... Ако това е така, какво правим ние македонските българи, които сме тука в Свободна България на завет?[8] | “ |
Чернодрински участва във войните за национално обединение, когато създава цикъла „Войнишки песни“. Към края на 1922 година формира нов драматичен театър под името „Илинден“.
За сюжет на операта „Цвета“ с автор Георги Атанасов със съгласието на Чернодрински е използвана драмата „Македонската кървава сватба“.
Умира през 1951 година в София.[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Македонска кървава сватба“ (1900), третото издание от 1928 година, София
- „Свещеник Георги Кузманов“, публикувано във вестник „Дебърски глас“, брой 45/46/48/49, София, 1910 година
- „Престъпна нехайност“, публикувано във в-к „Дебърски глас“, год. II, бр. 16, София, 5 юли 1910 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 488.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Културно-просветната дейност на Македоно-одринската организация в България, Македонски преглед, година XVII, 1994, № 2, с. 75-76.
- ↑ Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи, Цанко Серафимов, Орбел, София 2004, стр. 332.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 271.
- ↑ Йорданов Н. Случаят Войдан Чернодрински – „Македонска кървава сватба“ и историите на тяхната „История“, архив на оригинала от 29 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110929033242/http://site.znain.com/macedonia/secrets/voidan-chernodrinski.html, посетен на 25 декември 2010
- ↑ Биография на сайта на Струга
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 1.
- ↑ Парцел 4 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
