Война в Донбас – Уикипедия

Война в Донбас
Руско-украинска война
Протест в Донецк, април 2014 г.
Информация
Период	6 април 2014 – понастоящем
Място	Донбас
Резултат	Проруските и сепаратиските сили взимат контрол над Донецка и Луганска област Полет 17 на Малайзия Еърлайнс е свален, загиват всички 298 пътници На 5 септември 2014 г. е подписан Минският протокол за прекратяване на огъня Създадени са Донецка народна република и Луганска народна република, де факто под руска администрация Минск 2 за прекратяване на огъня влиза в сила от 15 февруари 2015 г.; ДНР и ЛНР превземат Дебалцево Подновени са преговорите за влизане в сила на Минск 2
Територия	Източна Украйна
Страни в конфликта
Украйна Луганска народна република Донецка народна република  Русия
Командири и лидери
Петро Порошенко Арсений Яценюк Валери Гелетей Дмитро Ярош Андрей Билетский Други Юрий Береза Семьон Семенченко Владимир Путин Александър Захарченко Денис Пушилин Игор Плотницки Генадий Ципкалов Други Павел Губарев Владимир Антюфеев Игор Безлер Владимир Кономов Игор Гиркин Александър Ходаковски Сергей Петровский Арсений Павлов Михаил Толстих Алексей Мозговой Андрей Патрушев
Сили
* Въоръжени сили на Украйна: 64 000 – 69 000 войници Министерството на вътрешните работи Батальон „Азов“ Батальон „Отечество“ Батальон „Днипро“ Батальон „Донбас“ Батальон „Полтава“ Батальон „Донецк-1“ Батальон „Донецк-2“ Батальон „Киев-1“ Батальон „Киев-2“ Батальон „Луганск-1“ Батальон „Харков-1“ Батальон „Харков-2“ Батальон „Херсон“ Десен сектор Доброволци от:  Грузия  Беларус Откъсване „Пагоня“ Подкрепа от: НАТО (логистика, нелетална помощ)  Европейски съюз (санкции, финансова помощ) * Новорусия: 40 000 – 45 000 бойци Донецка народна република Народно опълчение на Донбас Руска православна армия Батальон „Восток“ Батальон „Оплот“ Батальон „Калмиус“ Батальон „Спарта“ Батальон „Сомалия“ Луганска народна република Югоизточната армия Велика Донска армия Батальон „Призрак“ Батальон „Заря“ Доброволци от:  Русия  Беларус  Сърбия  Южна Осетия  Абхазия
Жертви и загуби
4619 убити 70 изчезнали 9500 – 10 500 ранени 5785 убити 12 500 – 13 500 ранени
Общи загуби
3393 убити цивилни (349 през 2016 – 2021 г.) около 13 000 убити и 29 000 – 31 000 ранени
48, 38
Война в Донбас в Общомедия

Войната в Донбас, наричана също Война в Източна Украйна, е въоръжен конфликт между правителството на Украйна и нейните съставни области (Донецка и Луганска) в украинската географска област Донбас, прераснал в Руско-украинската война.

Конфликтът се разгаря през есента и зимата на 2013 г., когато се провеждат серия от мирни акции в подкрепа на асоциацията на Украйна към ЕС. Дотогава проруският президент на страната Виктор Янукович води колеблива политика, балансирайки между Русия, с която Украйна е свързана с дълбоки исторически, стопански и чисто човешки връзки, от една страна, и Европейския съюз, към който украинците отправят надеждите си за по-добро бъдеще, от друга.

Многолюдните протести в Киев са активно подкрепяни от Европа и САЩ. Майдана събира посланиците на САЩ, Франция, Испания, Германия, Дания; американският помощник държавен секретар Виктория Нюланд; върховният представител на ЕС Катрин Ащън; американските сенатори Крис Mърфи и Джон Маккейн; германският външен министър Гидо Вестервеле; нидерландският външен министър Франс Тимерманс; литовският външен министър Линас Линкявичюс; председателката на Сейма на Литва Лорета Граужинен.

Напрежението на площадите се покачва и прераства във въоръжени кървави стълкновения между привържениците на Евромайдана и органите на реда. Задълбочилият се конфликт води до намеса на Европа чрез външните министри на Полша, Германия и Франция, които посредничат между опозицията и президента Янукович за подписването на 21 февруари 2014 г. на „Съглашение за регулиране на политическата криза в Украйна“.

Споразумението е нарушено часове след подписването му. Президентът Янукович изтегля органите на реда и напуска Киев, а по-късно и страната, като търси убежище в Русия,^[1] докато опозицията завзема правителствените учреждения в Киев и в редица областни центрове. Антиправителствените акции са особено ожесточени и масови в западните части на страната, като повсеместно са съпроводени от насилие. Ударната сила на Евромайдана са няколко радикални националистически формирования като „Пра́вий се́ктор“ и „Свобода“.^[2]

На този фон източните провинции се обявяват срещу смяната на властта и в тях също започват да се провеждат масови демонстрации. Активисти завземат здания на местната и държавната власт в Луганск както и в други по-малки населени места. В Донецк и Харков се обявяват сепаратистки републики. Оформя се противопоставяне на проруски области, от една страна, граничещи непосредствено с Руската федерация, които отказват да признаят новата власт и Киев, от друга, който не приема неподчинението и изпраща редовна войска, за да потуши бунта им.

При оценката на конфликта е важно да се отбележат няколко важни факта, а именно; Донбас е индустриално високоразвит регион на Украйна, със значителни ресурси, както материални, така и човешки. На териториите, контролирани от самопровъзгласилите се републики Луганска народна република и Донецка народна република, живеят около 3,8 милиона души, преобладаващата част от които са руско говорещи. Границата им с Руската федерация е отворена, което позволява те да получават неограничена помощ от страна на Русия.

Въоръженият сблъсък се превръща в същинска война. И двете воюващи страни използват тежко въоръжение, включително танкове и артилерия. Обстрелват се села и градове. Западните квартали на Донецк се намират в непосредствена близост до линията на фронта, поради което са подложени на редовен артилерийски обстрел. Загиналите сред мирното население надхвърлят 2000 души, а ранените са между 6 и 7 хиляди. Според ООН в доклада на Върховния комисар по правата на човека се обявява, че към декември 2016 г. общият брой на жертвите на въоръжения конфликт достига 9758 убити с повече от 22 хиляди ранени.^[3]

Във войната има няколко по-значителни сражения, но въпреки това никоя от страните не успява да постигне надмощие.

Международната общност прави няколко опита за овладяване на конфликта, като освен всичко друго са организирани срещи в Минск, Беларус за намаляване на напрежението.

През септември 2014 година се подписва протокол за спиране на огъня, който има кратковременен ефект и конфликтът се разгаря отново. Няколко месеца по-късно се провежда нова среща на най-високо ниво в така наречения „нормандски формат“ – с ръководителите на Франция, Германия, Русия и Украйна и представители на Луганската народна република и Донецката народна република, на която се подписват „Минските споразумения“, които стават основа за бъдещото мирно разрешаване на конфликта.

Въпреки споразуменията, нарушенията им и от двете страни са многобройни, като бойните действия продължават с променлива интензивност.

Отделен епизод на противопоставянето е анексията на Крим от Русия, през пролетта на 2014 година. Пред лицето на насилието в Украйна, там също се надига съпротивително движение на проруски сили, които са извънредно силни предвид обективните исторически връзки между полуострова и Русия. Много важно обстоятелство, е фактът, че Крим има статут на автономна република със самостоятелен парламент и правителство в състава на Украйна. Следва навлизането на руски войски и окупацията на полуострова. Това позволява парламентът на Крим да вземе решение за провеждане на референдум за отделяне на Крим от Украйна. Референдумът се провежда на 16 март 2014 година и бива подкрепен от 95,5% от населението. Референдумът обаче е обявен от международната общност за незаконен и нарушаващ международните споразумения.^[4] Множество нарушения също така са установени при гласуването на референдума, сред които и тайната на вота.^[5]

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обновяване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

• Обсадата на Славянск (12 април – 5 юли 2014 г.)
  • Победа за Украйна; Украинската армия тръгва към Донецк.

• Битка при Краматорск (12 април – 5 юли 2014 г.)
  • Победа за Украйна

• Първа битка при Мариупол (6 май – 14 юни 2014 г.)
  • Победа за Украйна
  • Мариупол става временно столица на Донецката област.

• Засада при Волноваха (22 май 2014 г.)
  • Победа за Донецката република

• Първа битка при Донецкото летище (26 – 27 май 2014 г.)
  • Победа за Украйна

• Артилерийско нападение на Донецк,
  • Не е ясно кой е извършителят; отношенията между Украйна и Русия се влошават

• Битка за Саур Могила (16 юли – 26 август 2014 г.)
  • Първоначално победа за Украйна, последвана от решителна победа на Донецката република.

• Битка при Иловайск (10 август – 2 септември 2014 г.)
  • Победа за Донецката република
  • Украинските сили са обкръжени в Иловайск
  • Разгром на батальон „Айдар“

• Битка за Новоазовск (25 – 28 август 2014 г.)
  • Победа за Донецката република
  • Бунтовниците започват офанзива срещу Мариупол.

• Втора битка за Мариупол (4 – 8 септември 2014 г.)
  • Минското примирие прекратява битката.

• Втора битка при Донецкото летище (28 октомври 2014 г. – 21 януари 2015 г.)
  • Ожесточената съпротива на малобройните украински части им дава наименованието „киборги“.
  • Украинските сили са обкръжени и разбити през януари след решителна офанзива.

• Трета битка за Мариупол (24 януари 2015 г. )

Над 14 000 украинци и руснаци загиват (до 23 февруари 2022), а близо два милиона души са разселени заради конфликта в Донецка и Луганска област.^[6]

Освен това руснаците използват и мъчения срещу пленени украинци (както военни, така и цивилни, което е военно престъпление). Един от първите регистрирани случаи на изтезания на военнопленници в Украйна е инцидентът на 7 октомври 2014 г. в град Зугрес (Донецка област), когато 53-годишният украинец Игор Кожома, който докато се опитва да изведе жена си на окупацията, е задържан и окован за позорен стълб, като е изтезаван няколко часа от руснаци и местни сепаратисти.^[7] Подобен случай е и този с жителката на Донецк Ирина Довган (цивилна), която е публично измъчвана заради проукраинската си позиция.^[8]

Портал „Военно дело“          Портал „Русия“          Портал „Украйна“