Волфганг Кьолер – Уикипедия

Волфганг Кьолер
Wolfgang Köhler
германо-американски психолог
Роден
Починал
11 юни 1967 г. (80 г.)

Учил вБонски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вГьотингенски университет
Колеж „Дартмут“
Известен сосновател на Гещалт психологията
НаградиНаграда на Американската психологическа асоциация за изключителни приноси в сферата на психологията[1]
Подпис
Волфганг Кьолер в Общомедия

Волфганг Кьолер заедно с Макс Вертхаймер и Курт Кофка е основателят на движението на гещалт психологията и е известен като неговия говорител.

Гещалтдвижението е реакция срещу Вундт и бихевиоризма. Той подчертава перцептивните процеси и необходимостта от изучаването на поведението в цялата му възникваща сложност, а не опитите то да се анализира на своите компоненти. Кьолер установява приложимостта на гещалта към животинското поведение.

Малума и такете. Експеримент на Волфганг Кьолер от 1929 г.

Работи и върху релационното и транспозиционното учене в Тенерифе. Пилета са учени да кълват зърна от по-тъмния от два съседни сиви листа. След това листата се сменят, така че по-светлият от двата да е със същия нюанс като по-тъмния по време на обучението. Птиците продължавали да кълват от (дори) още по-тъмното сиво, демонстрирайки по този начин, че са научили взаимоотношението, а не толкова конкретните нюанси на сивото.

Изучавайки акустическото и зрителното възприятие и илюзиите, Кьолер предполага, че съществуват невронни полета в мозъка, отговарящи за различните феномени на възприятията. Като усъвършенства идеята на Вертхаймер за психофизическия изоморфизъм, Кьолер развива идеята за съществуването на макроскопични зонални процеси, при които нервните импулси, възникващи в една точка на мозъка, се разпространяват в отдалечени от центъра посоки. Именно тези психохимически особености на нервната тъкан формират органическите корелати на такива концепции в гещалт психологията като групировка (възприемането на обекти, намиращи се близко един до друг в зрителното поле като група, а не като несвързани обекти), сегрегация, точност (възприемането се реализира по отношение на форми, най-познаваеми при дадени обстоятелства) и затвореност (тенденция към възприемане на непълна фигура като цяла).

Публикува значими изследвания и върху времевата грешка. В САЩ е предимно защитник на принципите на гещалтдвижението.

  • 1917: Intelligenzprüfungen an Anthropoiden (през 1925 г. излиза английско издание под заглавието The Mentality of Apes)
  • 1920: Die physischen Gestalten in Ruhe und im stationären Zustand. Eine naturphilosophische Untersuchung.
  • 1921: Intelligenzprüfungen an Menschenaffen. Berlin (Springer), Neudruck, 1963
  • 1929: Gestalt Psychology (през 1933 г. излиза силно преработено немско издание под заглавието Psychologische Probleme)
  • 1938: The Place of Value in a World of Facts (през 1968 г. излиза немско издание под заглавието Werte und Tatsachen)
  • 1940: Dynamics in psychology. New York: Liveright
  • 1969: The Task of Gestalt Psychology (през 1971 г. излиза немско издание под заглавието Die Aufgaben der Gestaltpsychologie)
  1. Павел Александров, История на психологията, стр. 140.
  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
  • Виолета Ванева, История на психологията, 2004.
  • Seidner, Stanley S. (1989). "Köhler's Dilemna", In: Issues of Language Assessment. vol 3. Ed., Stanley S. Seidner. Springfield, Il.: State Board of Education. pp. 5–6.