Вояджър 2 – Уикипедия

Вояджър 2
	Вояджър 2
	Апаратът Вояджър 2
Общи данни
По програма на	НАСА
Основни изпълнители	JPL
Тип	автоматичен
Основни цели	планетарни изследвания
Дата на изстрелване	20 август 1977 г.; Кейп Канаверъл
Стартова установка	Титан IIIE/Кентавър
Маса	815 kg
Орбита/траектория	хиперболична
Важни събития	посещение на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун
Продължителност	45 г. (1977 – 2022)
Състояние	функциониращ
Уебстраница	Вояджър в сайта на НАСА
Оборудване
	плазмен експеримент; оптична система; анализатор на частици;
	Вояджър 2 в Общомедия

Вояджър 2 (на английски: Voyager 2) е космически апарат, изстрелян на 20 август 1977 г. по програмата Вояджър на НАСА. Идентичен е спрямо Вояджър 1. Апаратът посещава планетите Уран и Нептун. Вояджър 2 е единственият апарат, посетил Уран и Нептун, възползвайки се от изгодното разположение на планетите, което се повтаря веднъж на 175 години. [2]

За подробности относно оборудването на апарата виж Вояджър (програма).

Изстрелване

Вояджър 2 е изстрелян от космодрума в Кейп Канаверал, Флорида, САЩ с ракета-носител Титан IIIE/Кентавър

По време на старта, поради грешка от наземния контрол, не е изпратена команда за включване на главната антена на апарата и тя се деактивира. Впоследствие обаче, използвайки резервната антена, грешката е поправена.

Юпитер

Основна статия: Изследване на Юпитер

Вояджър 2 се приближава максимално до Юпитер на 9 юли 1979 година, прелитайки на около 570 000 km над върховете на облаците на планетата. Минава близо до спътниците му Европа и Ганимед, неизследвани по-рано от Вояджър 1. Открива няколко планетни пръстена около Юпитер, както и вулканична активност на спътника Йо. За пръв път е наблюдавана вулканична активност на друго небесно тяло.

Голямото червено петно е заснето като буря на повърхността на планетата, която се движи обратно на часовниковата стрелка. Проблясъци от други малки бури и вихрушки са наблюдавани през слоевете облаци.

Откриването на вулканизъм на Йо, несъмнено е най-неочакваното откритие свързано с Юпитер. Това е първият път, в който е засечен вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Двата апарата Вояджър наблюдават общо девет изригвания на вулкани на Йо, освен това има доказателства и за други през времето между преминаването на двата апарата.

Европа показва голям брой интересни линейни особености на снимките с ниска резолюция на Вояджър 2. Учените смятат, че това са дълбоки пукнатини, причинени от пропукване на кората или от тектонски движения.

Открити са два нови малки спътника – Адрастея и Метис, които обикалят точно зад планетните пръстени. Трети нов спътник – Тива е открит между орбитите на Амалтея и Йо.

Сатурн

Основна статия: Изследване на Сатурн

На 25 август 1981 година апаратът се доближава най-близко до Сатурн, прелитайки на разстояние 101 000 км. Траекторията му минава край спътниците Тетида и Енцелад.

Вояджър 2 изследва Сатурн със своя радар с цел установяване на температурни и плътностни профили на атмосферата на планетата. В най-горните слоеве на атмосферата отчетеното налягане е 70 милибара) с температура 70 К, докато на най-дълбокото измерено ниво налягането достига 1200 милибара с температура 143 K. Температурата на северния полюс е с 10 K по-ниска, вероятно поради сезонни ефекти.

След преминаването на Сатурн, платформата на камерата на Вояджър 2 се заключва за кратко, което поставя първоначалните планове за разширяване на мисията до Уран и Нептун в опасност. Екипът на мисията успява да оправи проблема, причинен от преизползване, което временно е изразходвало смазочния материал. Сондата продължава към Уран.

Уран

Основна статия: Изследване на Уран

На 24 януари 1986 година апаратът достига максималното си приближение до Уран от около 107 000 км. По време на прелета са открити 10 нови спътника и са извършени наблюдения на атмосферата. Учените изучават деветте вече известни пръстена на планетата и откриват два нови.

Нептун

Основна статия: Изследване на Нептун

Вояджър прелита на 48 000 км от повърхността на Нептун на 25 август 1989 г. Тъй като това е последната планета от програмата на апарата, траекторията му е променена, за да изследва отблизо Тритон. На Тритон са открити действащи гейзери, което е неочаквано за отдалечен и студен спътник. Открити са 6 нови спътника и 4 непълни пръстена около Нептун.

В атмосферата на Нептун е открито Голямото тъмно петно, което изчезва малко след това, според наблюденията, направени с телескопа Хъбъл. Първоначално се смята за облак, но по-късно становището е променено на дупка в пласт облаци на планетата.

Откакто Международният астрономически съюз реши през 2006 г. да понижи Плутон в „планета джудже“, прелитането покрай Нептун през 1989 г. става моментът, в който всяка планета от Слънчевата система е посещавана от космически апарат поне веднъж.

Снимка на Нептун от Вояджър 2
Снимка на Тритон от Вояджър 2

Отвъд Слънчевата система

След края на планетните изследвания, Вояджър 2 е част от междузвездната мисия на НАСА с цел установяване на условията в хелиопаузата.

Към 30 август 2007 апаратът влиза в областта на хелиопаузата.
Към 14 декември 2010 апаратът е на разстояние 94,04 АЕ от Слънцето и се отдалечава с 3,3 АЕ/година или 15,6 km/s.
Към 3 ноември 2012 Вояджър 2 достига разстояние 100 АЕ от Слънцето.
Към 30 юли 2017 Вояджър 2 достига разстояние 115 АЕ от Слънцето.

Вижте също

Вояджър (програма) за повече информация относно апарата.

Външни препратки

((en)) Страница на НАСА за Вояджър
((en)) Хронология на Вояджър
((en)) Позиции и диаграми на положението на апарата Архив на оригинала от 2007-04-27 в Wayback Machine.
((en)) Състояние на мисията
((en)) Къде са апаратите Вояджър в момента

Програма Вояджър

Вояджър 1 | Вояджър 2

Златна плоча на Вояджър