Врабчоподобни – Уикипедия

Врабчоподобни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:†Elpistostegalia
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
надразред:Динозаври (Dinosauria)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
подразред:Тероподи (Theropoda)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
инфраразред:Tetanurae
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
подклас:Съвременни птици (Neornithes)
подклас:Същински птици (Neognathae)
надразред:Neoaves
(без ранг):Psittacopasserae
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Обхват на вкаменелости
Врабчоподобни в Общомедия
[ редактиране ]

Врабчоподобни (Passeriformes) са най-големият разред в клас птици. Наброяват около 5400 вида, което означава, че около 65% от видовете птици принадлежат към този разред. Името си разредът носи от широко разпространения род врабчета (Passer). Характерни за разреда са добре развитите мускули на гласовия орган syrinx. Повечето представители на разреда са дребни, до средно големи. Най-едър е гарванът, който тежи около 1,5 кг, а най-дребни са някои видове нектарници, които тежат около 3 гр. В България най-дребните видове са кралчетата, с тегло 5 – 6 гр. Повечето видове имат добре изразен полов диморфизъм. Главният мозък и нервната система са добре развити, което ги прави един от най-високо еволюиралите разреди. Делят се като цяло на две групи, Tyranni (Тирановидни) и Passeri (врабчовидни, „пойни“ птици), като втората от своя страна се подразделя на Corvida (вранововидни) и Passerida (врабчововидни).

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространени са по всички континенти, с изключение на Антарктида, но като цяло доминират в умерения и тропичния пояс. Много от видовете са прелетни. Животът им е тясно свързан с дърветата.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Дневни птици, много от видовете имат добре развито социално поведение. Живеят поединично и на колонии. Могат да бъдат всеядни, растителноядни и насекомоядни.

Имат един от най-интензивните метаболизми от всички животни – телесната им температура е с няколко градуса по-висока от тази на бозайниците и останалите птици.

Размножаване

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от видовете са моногамни, но е сравнително широко застъпена и полигамията. Гнездата са едни от най-добре построените в птичия свят. Снасят от едно до петнадесет сравнително дребни, често изпъстрени с точки и петна яйца. Мътят от 10 до 45 дни. Обикновено и двамата родители строят или обзавеждат гнездото, мътят и се грижат за малките, които се излюпват голи и безпомощни. Родителите им се грижат за тях и ги възпитават известно време, след като напуснат гнездото.

Списък на семействата

[редактиране | редактиране на кода]
Разред Врабчоподобни (Passeriformes) Linnaeus, 1758

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Врабчоподобни&oldid=11638064“.