Вранска баня – Уикипедия
- Тази статия е за селището до Южна Морава. За селището до Западна Морава вижте Врънска баня.
Вранска баня Врањска Бања/Vranjska Banja | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Пчински окръг |
Община | Вранска баня |
Надм. височина | 498 m |
Население | 5332 души (2011) |
Пощенски код | 17542 |
Телефонен код | +381 17 |
Вранска баня в Общомедия |
Вранска баня (на сръбски: Врањска Бања или Vranjska Banja) е град в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня. Административен център е на община Вранска баня.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен във Вранската котловина, край двата бряга на Банската река, близо до вливането и в река Южна Морава. Отстои на 10 километра източно от окръжния център Враня, на 21 километра южно от град Владичин хан и на 60 километра северозападно от град Босилеград.
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на Първата световна война Вранска баня е село във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг.[1]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Георги Сот. Донев от Дупница е български кмет на Вранска баня от 1 май 1942 година до 16 септември 1943 година. След това кмето е Здравко В. Стоянов от София (30 ноември 1943 – 12 август 1944).[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването от 2011 г. населението на града възлиза на 5332 души.[3]
Демографско развитие[1][3][4]
[редактиране | редактиране на кода]Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вранска баня
- Евтим Тошев (1891 – 1931), български революционер от ВМРО
- Милан Хр. Станимиров, български революционер, деец на ВМРО[5]
- Починали във Вранска баня
- Евтим Тошев (1891 – 1931), български революционер от ВМРО
- Михаило Вукчевич (1873 – 1945), сръбски просветен деец
Етнически състав (2002)
[редактиране | редактиране на кода]Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[6]
- сърби – 4118 жители (70,0%)
- цигани – 1625 жители (27,62%)
- българи – 29 жители (0,49%)
- други – 110 жители (1,87%)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ а б Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
- ↑ УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 934, 946.
- ↑ pod2.stat.gov.rs
|