Втори закон на термодинамиката – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Серия статии на тема Термодинамика

Енталпия . Ентропия . Топлина Закони на термодинамиката Нулев закон на термодинамиката . Първи закон на термодинамиката . Втори закон на термодинамиката . Трети закон на термодинамиката Термодинамични величини Налягане . Обем . Вътрешна енергия . Температура . Свободна енергия на Хелмхолц . Свободна енергия на Гибс . Голям термодинамичен потенциал Термодинамични процеси Изобарен . Изохорен . Изотермен . Адиабатен Физици Сади Карно . Робърт Бойл . Жозеф Луи Гей-Люсак . Жак Шарл . Джеймс Джаул

Вторият закон на термодинамиката, наричан и „Закон за ентропията“ е един от основните принципи в термодинамиката, според който ентропията на затворена система, която не се намира в равновесие, нараства с времето, като достига максималната си стойност при достигане на равновесие. Друга формулировка на закона е, че температурите на системи, намиращи се в контакт една с друга, се стремят да се изравнят, като в процеса на изравняване се извършва работа, но при този процес се губи топлина за сметка на нарастване на ентропията.

Ентропията е еднозначна функция за състоянието на дадена термодинамична система, а изменението ѝ се определя от количеството топлина, което получава или отдава системата при дадена температура:

${\displaystyle dS=dQ/T}$

• Нулев закон на термодинамиката
• Първи закон на термодинамиката
• Трети закон на термодинамиката

Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.