Възвишение – Уикипедия

Възвишението е вид форма на релефа.^[1] Тя представлява немного висока част от равна земна повърхност (до 200 метра надморско равнище спрямо нивото от, което започва) със зоаблена изпъкнала форма на релефа.

Обикновено се употребява като термин, с който трябва да се направи характеристика на дадена местност. Възвишението може да бъде както със стръмни склонове, така и с полегати (до 30°). Делят се на акумулативни (еолови, речни, ледникови) и ерозионни (остатъчни).

Думата „възвишение“ е синоним на думите баир, хълм, височина, издигнатина, но тази земна земна форма обхваща много по-обширна територия.