Въстание на Травъл – Уикипедия

Въстанието на Травъл е надигане на павликяните от Северна Тракия срещу властта в Източната Римска империя в края на XI век.

Павликяните са религиозна общност, еретици заселвани в Северна Тракия и Пловдив от районите на Мала Азия, Армения и Сирия на няколко етапа между VII и X век. Сведения за заселванията им има при императорите Константин V Копроним в средата на VIII век и при Йоан I Цимисхи през 70-те години на X век.^[1]

Преди това и по същото време славянски родове от българските земи са заселвани в горните райони. Целта на тези принудителни преселения е да се отслабят позициите на тези групи хора в техните райони и да се осигури отбраната по границата на Византия на Балканите и в Мала Азия.^[1]

Павликянските войници са „...хора груби и жестоки, проливащи кръв без колебание...“.^[1] От гледна точка на своята религия те се считат тогава за „истинските християни“, единствените верни последователи на Христос и апостол Павел. Павликянската общност в Северна Тракия постепенно се българизира.^[1]

Травъл е роден в Пловдив или павликянските селища наоколо към средата на XI век във видно павликянско семейство. Както повечето павликяни поема пътя на военната служба във византийската войска. От византийската историчка Анна Комнина е известно, че от 1078-1079 г. до 1084 г. е личен оръженосец и доверен „слуга“ на нейния баща - император Алексий I Комнин. Това му позволява да натрупа военен опит при войните с многото и най-разнородни врагове на Византия – печенеги, италиански нормани, селджукски турци и др. Неговата съпруга е една от най-приближените дворцови дами на императрицата Ирина Комнина.^[1] Императорът има симпатии към павликянина поради това, че и двамата са били пелтеци (в превод от гръцки „травлос“ означава пелтек). Най-вероятно личното име на павликянина е Белю (довод от Белятово и Белене – наименования на двете крепости, ползвани от Травъл и въстаниците).

През 1081 г. император Алексий I Комнин започва война с нахлулите на Балканския полуостров (днешна Албания и Македония) италиански нормани, ръководени от граф Робер Гискар. Около 2800 пловдивски павликяни са включени в императорската армия и участват в сраженията с нашествениците. През есента на 1082 г., след като заплатите им не са изплатени, павликяните самоволно напускат боевете и се завръщат по родните си места. Вследствие на това Византия търпи поражение в битката около Драч. В тази битка павликяните дават около 300 жертви.^[1]

След края на военните действия Алексий I Комнин започва разправа с павликяните, избивайки чрез измама някои техни водачи.^[2] Връщайки се в своята столица през Беломорието, той вика за преговори павликянските водачи Ксант и Кулеон. Доверявайки се на императора, те пристигат в лагера му, но веднага са арестувани и затворени в Цариград. Пловдивската павликянска общност е подложена на репресии и притеснения, включително заточения, конфискация на имоти, насилствено обръщане в православието и т.н.^[1]

Научавайки, че Алексий I Комнин избива павликяни, Травъл (или Белю Пелтека), изпреварвайки доноса на своята съпруга, напуска Цариград заедно с най-близките си съмишленици. Когато се връща в Северна Тракия, той веднага е последван от мнозина бунтовници.

След пристигането на Травъл в Пловдивско той и хората му се укрепват в изоставената крепост Белятово^[3][2]. Към тях заедно с хората си се присъединпват Татуш от Дръстър (Силистра), Сача от Вичина (при днешния румънски град Нуфъру в Дунавската делта) и други печенежки и български водачи. Този съюз е скрепен чрез брака между Травъл и дъщерята на един от печенежки водачи.

В началото император Алексий I Комнин се опитва да го склони към подчинение „...с писма и обещания“. Както разказва Анна Комнина, на Травъл са гарантирани „...безнаказаност и пълна свобода“. Укрепявайки се в Белятово, Травъл почти ежедневно извършва дръзки набези към Пловдив. Самият град обаче остава под византийски контрол.^[1]

Срещу въстаниците императорът праща войска под ръководството на великия доместик (командващият сухопътните сили) Григорий Бакуриани, създателят на Бачковския манастир и неговия помощник Алексей Врана. В завързалата се битка въстаниците не само не отстъпват, но постигат победа над ромеите. В хода на сражението загиват самият Григорий Бакуриани и Врана. В продължение на две години Травъл и хората му са господари на земите от Пловдив до Средна гора.^[1]

През 1086 г. Алексий I Комнин изпраща нова войска под командването на Татикий (покръстен селджукски турчин или арабин).^[2] В новата армия има и френски рицари на византийска служба. Двете войски се срещат някъде на север от Пловдив и три дни стоят една срещу друга, без да встъпят в сражение. Накрая печенезите започват да се оттеглят на север. Травъл не е в състояние да удържа повече положението и се изтегля също на север от Балкана. Византийската армия не посмява да ги преследва.^[1]

След като Травъл се оттегля на север от Стара Планина, заемайки крепостта Секуристка до Белене, павликяните, които остават в Пловдивско, стават обект на специални грижи. Получават земи и привилегии при условие, че приемат православието.^[1] Въпреки това те не са укротени от Алексий I Комнин. През 1115 г. получават от него и новият град Алексиопол, създаден за тях.^[2]

Портал „Военна история на България“