Гай Касий Лонгин – Уикипедия

Гай Касий Лонгин
римски политик
Роден	около 82 г. пр.н.е. Древен Рим
Починал	42 г. пр.н.е. (40 г.) Филипи, Римска република
Семейство
Баща	Гай Касий Лонгин[1][2]
Майка	неизв.
Братя/сестри	Луций Касий Лонгин[3][4] Квинт Касий Лонгин
Съпруга	Юния Терция[3][5]
Гай Касий Лонгин в Общомедия

Гай Касий Лонгин (на латински: Gaius Cassius Longinus, преди 85 пр.н.е. – октомври 42 пр.н.е.) е римски сенатор, ключова фигура в заговора срещу Юлий Цезар и зет на Брут.

Малко е известно за ранните години на Гай Касий. Женен е за Юния Терция, дъщеря на Сервилия Цепиона и сестра по майчина линия на Марк Юний Брут, от която има син. Учи философия в Родос при Архелай и научава добре гръцки. Първата му служба е на квестор при Марк Лициний Крас през 53 пр.н.е., като се доказва като способен военен. Пътува с Крас до провинция Сирия и се опитва да го разубеди от нападение над партите, предполагайки, че са построили укрепления на Ефрат. Крас не послушва Касий и така се стига до битката при Кара, по време на която той отново игнорира плановете на Касий за укрепване на римските редици. Резултатът е най-голямото поражение на Рим от Втората пуническа война дотогава. Касий успява да запази остатъците от армията с помощта на легата на Крас, Гай Октавий (Gaius Octavius). Армията от своя страна се опитва да направи Касий своя нов командир, но той отказва от лоялност към Крас. Крас е убит от предателските предводители по време на отстъплението от Кара, но Касий успява да избяга с 500 конници и да се събере още веднъж с легионите. За две години Касий управлява провинция Сирия като пропретор, защитавайки границата от партските нахлувания до пристигането на нов проконсул. При последното нахлуване загива партският военачалник, а войската на партите се разбягва. Марк Тулий Цицерон, по това време управител на Киликия, изпраща на Касий своите поздравления за победата.

Със завръщането му в Рим две години по-късно, избухването на гражданската война между Цезар и Гней Помпей спасява Касий от изготвен от враговете му процес срещу него за изнудване в Сирия. Касий е избран за плебейски трибун през 49 пр.н.е. и се отказва от бъдещето си с оптиматите, бягайки от Италия, когато Цезар минава Рубикон. Касий се среща с Помпей в Гърция и е направен командир на неговия флот. През 48 пр.н.е. Касий доплува с корабите си до Сицилия, където напада и изгаря голяма част от флота на Цезар. След това той продължава да напада кораби в близост до италийския бряг. Новината за разгрома на Помпей в битката при Фарсала принуждава Касий да се отправи към Хелеспонта с надеждата да се съюзи с неговия владетел Фарнак II. По пътя Касий е застигнат от Цезар и принуден да се предаде безусловно.

Цезар прави Касий легат, използвайки го във войната срещу същия този Фарнак, към когото Касий се е стремял да се присъедини. Касий обаче отказва да се включи във войната срещу Катон и Сципион Африкански, избирайки вместо това да се оттегли в Рим. Той прекарва следващите две години без служба и несъмнено задълбочава приятелството си с Цицерон. През 44 пр.н.е. той става praetor peregrinus с надеждата за провинция Сирия през следващата година. Назначаването на по-младия от него Марк Юний Брут за praetor urbanus дълбоко го засяга и задълбочава омразата на Касий към диктатора. Въпреки че официално Касий му е простил, Цезар изглежда го е подозирал. Касий е един от най-дейните заговорници срещу Цезар, спечелвайки главните убийци за своята кауза. На мартенските иди през 44 пр.н.е. Касий подтиква своите съучастници и Цезар бива убит. Касий и заговорниците наричат себе си „освободители“ (liberatores). Тържествуването им обаче не продължава дълго, тъй като Марк Антоний се добира до властта и настройва обществото срещу тях.

През април Касий бяга от Рим към околностите, надявайки се, че Антоний ще бъде свален. През юни сенатът дава на Касий провинция Киренайка, за да му разчисти пътя за напускане на Италия, запазвайки неговата длъжност на претор. Касий отказва, тъй като му е дадена толкова малка провинция и напуска длъжността си, заявявайки, че по-скоро би живял в изгнание, отколкото при Антоний. Той се оттегля към старата си провинция Сирия, която е дадена по заповед на Антоний на Публий Корнелий Долабела, надявайки се да поеме властта над нея преди Долабела. Репутацията му на изток го улеснява в събирането на армия от други управници в областта и до 43 пр.н.е. той е готов да посрещне Долабела с 12 легиона. На този етап Сенатът е изоставил Антоний и вижда своето бъдеще с Касий, утвърждавайки го като управник на провинцията. Долабела напада, но е предаден от своите съюзници, което го довежда до самоубийство. Касий не е достатъчно подсигурен, за да тръгне на поход срещу Египет, но с формирането на триумвирата Брут поисква неговото съдействие. Касий бързо се присъединява към Брут в Смирна с по-голямата част от армията си, оставяйки управлението на Сирия на своя племенник. Заговорниците решават да нападнат съюзниците на триумвирата в Азия. Касий напада и плячкосва Родос, докато Брут прави същото с Ликия. Същата година те се прегрупират в Сарди, където войските им ги провъзгласяват за императори. Те минават Хелеспонт, прекосяват Тракия и се разполагат на лагер близо до Филипи в Македония. Октавиан Август и Марк Антоний скоро пристигат и Касий планира да ги умори от глад чрез използването на своята по-добра позиция в околността. Въпреки това обаче те са принудени от Антоний да влязат в две битки, станали известни общо като битката при Филипи. Брут сполучва срещу Октавиан и превзема лагера му. Касий обаче е разбит от Марк Антоний. Касий, без да знае за победата на Брут, приема всичко за загубено и заповядва на освободения роб Пиндар да го убие. Той е оплакан от Брут като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос.

Легенда:

• (1) - първа съпруга / първи съпруг
• (2) - втора съпруга / втори съпруг
• x - убиец на Цезар

• Плутарх, Brutus 7 – 10.
• Апиан, Bürgerkriege 2, 113.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gaius Cassius Longinus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол FAST GND LCCN PLWABN VIAF WorldCat