Гаражен рок – Уикипедия
Гаражен рок | |
Стилистични корени | Рокендрол · блус · рокабили · ритъм енд блус · соул · сърф · инструментален рок · бийт |
---|---|
Културни корени | САЩ и Канада от края на 50-те и началото на 60-те години на XX век |
Популяризиране | Средата на 60-те години на XX век |
Производни форми | Ейсид рок · протопънк · хардрок · пауър поп · пънк рок · психобили · хартланд рок · гръндж · пънк блус |
Подстилове | |
Фрат рок | |
Смесени стилове | |
Гаражен пънк | |
Гаражен рок в Общомедия |
Гаражният рок е прост и енергичен стил в рок музиката, достигнал своя разцвет в средата на 60-те години на XX век, най-вече в Северна Америка.
Той се характеризира с базови акордни структури, свирени най-често на електрическа китара, понякога модифицирани чрез дисторшън, както и с опростени и понякога агресивни текстове и начин на представянето им. Дължи името си на представата, че често е изпълняван от млади любители, репетиращи в семейния гараж, макар че много от успешните групи са професионални.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Shuker, Roy (2005). Popular Music: The Key Concepts (2nd ed.). London: Routledge. ISBN 978-0-415-59866-8. p. 140
|