Гедимин – Уикипедия

Гедимин
велик литовски княз
Роден
около 1275 г.
Починал
декември 1341 г. (66 г.)
Велиоуна, Литва
ПогребанВилнюс, Литва
Управление
Период13161341
ПредшественикВитен
НаследникЕвнут
Семейство
РодГедиминовичи
БащаБудивид
СъпругаЕвна
ДецаЕвнут
Наримунт
Монтвид
Олгерд
Кориат
Любарт
Кейстут
Алдона
Айгуста Анастасия
Гедимин в Общомедия

Гедимин (на латински: Gedeminne, Gedeminnus или Godeminnus) е велик литовски княз, един от най-влиятелните владетели в историята на Източна Европа.

Гедимин

Наследява трона на брат си Витен през 1316 г., с което основава династията Гедиминовичи. Владенията му включват не само територията на днешна Литва, но и Жемайтия, Волиния, северозападните части на Украйна и Беларус до река Днепър. Разраства държавата до площ, разпростираща се от Балтийско море до Черно море.[1] Отговорен е за построяването на литовската столица Вилнюс. Той се натоварва с трудната задача да се справи със заплахата на Тевтонския и на Ливонския орден, докато в същото време поддържа крехкия баланс между езическите части на Литва, православните си владения в Русия и римокатолическите си съюзници в Полша и Рига. Поради тази причина, политиките му често са несигурни и двусмислени.[2]

През 1322 – 1323 г. той пише на саксонски доминиканци и францисканци и на няколко града от Ханза, предлагайки им защита и привилегии за монасите, търговците и занаятчиите, които примат да се заселят в Литва. Той започва и преки преговори със Светия престол, настоявайки за защита от страна на папа Йоан XXII срещу рицарите и твърдейки, че именно нуждата от национална сигурност срещу тях, а не враждебността към църквата, поддържат Литва езическа страна. През октомври 1323 г. различни църковни представители и господарят на Тевтонския орден се събират във Вилнюс, който Гедимин е направил столица на страната, където е подписана спогодба за мирни взаимоотношения.[2]

Тевтонските рицари, обаче, се стремят да елиминират придобивките на Гедимин и отказват да се подчинят на спогодбата. Впоследствие, Гедимин се съюзява с архиепископа и гражданите на Рига, набавя си обещания за мир от съседите си и допълнително подсилва позицията си като влиза в съюз с римокатолическа Полша и през 1325 г. омъжва дъщеря си Алдона за Кажимеж III Велики, сина на крал Владислав I Локетек. Тогава Тевтонските рицари продължават войната си срещу Гедимин и през остатъка от управлението си той се занимава главно с отбраняването на княжеството си от рицарите, които са подсилвани от западните кръстоносци, когато става ясно, че Гедимин няма приеме християнството.[2]

  1. Bugajski, Janusz. Political parties of Eastern Europe: a guide to politics in the post-Communist era. M.E. Sharpe, 2002. ISBN 1-56324-676-7. с. 1055.
  2. а б в Gediminas // Encyclopædia Britannica, 1 януари 2020. Посетен на 14 юни 2020.