Геленджик – Уикипедия

Геленджи́к Геленджик
— град —
Геленджи́к 44.560833, 38.076667 Геленджи́к
Страна	Русия
Федерален субект	Краснодарски край
Площ	123 km²
Надм. височина	30 m
Население	76 830 души (2018)
Кмет	Виктор Хрестин
Основаване	1831
Град от	1915
Пощенски код	353460–353497
Телефонен код	(+7) 86141
Часова зона	UTC+3:00
Официален сайт	gelendzhik.org
Геленджи́к в Общомедия

Геленджи́к (на руски: Геленджик) е черноморски курортен град в Краснодарски край, Русия. Населението му през 2018 година е 76 830 души.

Разположен е край Геленджишкия залив на Черно море, на 93 км северозападно от Туапсе и 31 км югоизточно от Новоросийск.

Едноименната община се простира на 102 км по бреговата линия и покрива площ от 122 754 ха (от които само 1926 ха попадат в границите на град Геленджик). През 2012 г. по оценка населението на града е 54 260 жители, което е увеличение спрямо 1989 г., когато наброява 37 711 жители.

В Античността Геленджишкият залив е малка гръцка колония, споменавана като Торикос. Неизвестен е за много извори от елинистичния период, появява се в римския под името Пагре (Pagrae) през 64 пр.н.е.^[1] Колонията е унищожена от нахлуващите хуни, които скоро след това са победени от Зиги. През Средновековието заливът е с търговско значение за генуезките търговци, които споменават за крайбрежното село Мавролака.

Преди Русия да се настани по онези брегове чрез Одринския мирен договор от 1829 г., там кипи оживена търговия с роби между планинското население и Османската империя. Предмет на обичайна търговия са прочутите с красотата си кавказки жени, търгувани срещу злато и други стоки, преди да бъдат отведени в турските сараи. Това е възможно обяснение за името Геленджик (от турското: „gelin“, булка).

През 1831 г. един от първите фортове на черноморското крайбрежие е издигнат в Геленджик. С избухването на Кримската война фортът е разрушен и изоставен, но отново е заселен от казаци през 1864 г., в края на Руско-кавказката война, а селището става известно като станица Геленджикская. Селището е обявено за град през 1915 г.

През 1922 г. фирмите Сава М. Кинтринопуло и Хиков, Дончев и Симеонов внасят в България строителен цимент Геленджик.^[2]

През съветския период Геленджик се развива като балнеологичен курорт. Има пясъчни плажове, 3 водни парка, 2 линии за кабинков лифт и 2 православни църкви – от 1909 и 1913 г.

Климатът на Геленджик е със средиземноморски черти – средната януарска температура е 3,5 градуса, а лятото е много топло със средна юлска температура 24 градуса. Въпреки близостта до Новоросийск, студеният вятър бора тук не е така силен, колкото в Новоросийск и е доста по-поносим.

Околностите на Геленджик са забележителни с множеството водопади, долмените, 2 доста стари борова и хвойнева гори и скалата Парус, намираща се на 17 км от сърцето на града.

Крайбрежното село Архипо-Осиповка, администрирано от Геленджик, има пристанище на газопровода „Син поток“. Годишен хидроавиосалон се провежда в Геленджик от 1996 г.

• Ангулем, Франция;
• Блит, Англия;
• Хилдесхайм, Германия.

• 
  Долмен в гората в района на Геленджик
• 
  Севморнефтегеофизика-Юг. Изглед към сградата преди буря
• 
  Герб 1972
• 
  Герб 1998
• 
  Настоящ герб

• Официален сайт на администрацията на муниципалното образувание Град-курорт Геленджик

п б р Градове в Краснодарски край Главен град: Краснодар Абинск  · Анапа  · Апшеронск  · Армавир  · Белореченск  · Геленджик  · Горячий ключ  · Гулкевичи  · Ейск  · Кореновск  · Кропоткин  · Кримск  · Курганинск  · Лабинск  · Новокубанск  · Новоросийск  · Приморско-Ахтарск  · Славянск на Кубан  · Сочи  · Темрюк  · Тимашовск  · Тихорецк  · Туапсе  · Уст Лабинск  · Хадиженск

Нормативен контрол GND NLI J9U MBarea VIAF

Портал „География“          Портал „Русия“