Георгий Плеханов – Уикипедия

Георгий Плеханов
Гео́ргий Валенти́нович Плеха́нов
руски философ
Роден
Починал
30 май 1918 г. (61 г.)
ПогребанЛитераторские мостки, Санкт Петербург, Русия

Религияатеизъм
Политика
ПартияРуска социалдемократическа работническа партия
Георгий Плеханов в Общомедия

Георгий Валентинович Плеханов (на руски: Гео́ргий Валенти́нович Плеха́нов) с псевдоними Н. Белтов, А. С. Максимов-Дружбинин и други е теоретик и пропагандист на марксизма, философ,[1] виден деятел на руското и международното социалистическо движение.[2]

Роден е на 29 ноември 1856 година в Гудаловка, Тамбовска губерния.

През 1879 година успява да избяга от евентуална каторга[3] и през 1880 година емигрира в Швейцария. Завръща се в Русия през 1917 години след 37 години изгнание.

След завръщането си в Русия, Плеханов не е допуснат в Изпълкома на Петроградския съвет, където не намира място и неговият поддръжник Григорий Алексински. Причината за това е „отбранителната“ позиция на Плеханов, която за дейците на Съвета е неделима от антивоенната позиция. Има отрицателно отношение към Октомврийската революция, защото мисли, че властта, съсредоточена в една партия и една класа може да има пагубни последствия.

Отстранен от ръководни роли, Плеханов е принуден да се ограничи с редактирането на вестник „Единство“, където публикува статии с отклик на важни политически събития, води спорове с опоненти и идейни противници. Плеханов поддържа Временното правителство, застава срещу Априлските тезиси на Ленин, наричайки ги „бълнуване“.

Боледува от туберкулоза, която се влошава и умира през 1918 година в санаториум край село Иличьово.

  • Н. Г. Чернишевски, 1894.
  • Анархизъм и социализъм, 1894
  • Към въпроса за развитието на монистическия възглед за историята, 1895.
  • Приноси към историята на материализма, 1896.
  • Материалистическото разбиране за историята, 1897.
  • Към въпроса за ролята на личността в историята, 1898.
  • Срещу анархизма, 1895.
  • основни въпроси на марксизма, 1907.
  • Войнстващият материализъм, 1907.
  • Хенрик Ибсен, 1908.
  • Изкуството и социалният живот, 1912.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за