Георги Данчов – Уикипедия

Георги Данчов – Зографина
български художник и революционер
фотография на Димитър Карастоянов, около 1893 година
Роден	27 юли 1846 г. Чирпан, Османска империя
Починал	19 януари 1908 г. (61 г.) София, Княжество България
Религия	Православна църква
Народен представител в: VI ОНС   IV ВНС   VII ОНС
Георги Данчов – Зографина в Общомедия

Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина е български възрожденски художник и революционер. Близък съратник на Васил Левски и автор на считания за най-точен портрет на Апостола.^[1][2] Георги Данчов е баща на Никола и Иван Данчови, съставители на една от първите български енциклопедии и множество речници.

Георги Данчов е роден на 27 юли 1846 г. в гр. Чирпан. През 1860 г. започва ученето при Алекси Атанасов, известен зограф от гр. Станимака (дн. Асеновград). Заминава за Цариград и учи литографска техника в ателието на Исарион (1865), усвоява тънкостите и на фотографското изкуство.

На 24 май 1869 г. Васил Левски пристига в гр. Чирпан и отсяда в неговия дом. Тук основава Чирпанския частен революционен комитет, чийто председател е Георги Данчов. След залавянето на Васил Левски участва в организация за освобождаване на Апостола, която е безуспешна. За тази си дейност Георги Данчов е арестуван и заточен в Диарбекир (1873) с доживотна присъда. Дори и по това време художественият му ентусиазъм не секва и създава литографията „Русалки“. Успява да избяга в Русия през 1876 г.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) взема участие в Българското опълчение. По пресните емоции на Освобождението през 1879 г. създава в Пловдив легендарната си творба, литографията „Свободна България“.

Участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890 – 1893 г. е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народнолибералната партия (стамболовисти). Три пъти е избиран за народен представител.

Георги Данчов рисува икони за църкви в Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Казанлък. През 1861 г. заедно с учителя си Алекси Атанасов изографисва олтарната апсида на Араповския манастир „Св. Неделя“ (още наричан Златовръхски манастир) и свода на църквата в манастира „Свети Спас“ край Сопот. Първите му литографски творби са портрета на Мидхат паша и композицията „Райна Княгиня в пещерата“. През 1867 г. по поръчка на Найден Геров създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, рисува портрети и на други български революционери и общественици: Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Георги Данчов е един от създателите на българската светска живопис и първите фотографи в България.^[3]

На негово име са наименувани улица в София и Пловдив, изложбена зала в Чирпан. Родната му къща е превърната в къща музей „Георги Данчов-Зографина“.

На Георги Данчов е наречена улица „Зографина“ в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

• Стъпов П., „Георги Данчов Зографина. Документален роман“, Издателство „Народна младеж“, С., 1979

• Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 15, 40 – 43.

• Стефка Крачанова, „Стенописите на Георги Данчов-Зографина в църквата „Въведение Богородично“, сп. „Кула“
• Вера Динова-Русева, „Жив съм и ще живея. Със своите революционни, творчески и обществени дела Георги Данчов-Зографина заема достойно място в пантеона на великите българи“, в-к „Дума“, 9 август 2006

Нормативен контрол CONOR.BG Europeana GND ISNI NKC PIC PLWABN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „Политика“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“