Георги Ифандиев – Уикипедия
Георги Ифандиев | |
български журналист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Георги Менелаев Ифандиев е български публицист, писател, телевизионен водещ.[1][2], антикомунист.
Биография
Роден е на 11 април 1950 г. в София. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес УНСС).[1][2]
Започва работа по разпределение в тогавашното Държавно търговско предприятие „Филателия“. Бил е журналист на хонорар във вестник „Вечерни новини“, спортен журналист във вестник „Софийски новини“, издание на Агенция „София прес“, и коментатор във вестник „Футбол“, откъдето е уволнен в края на 1988 г. След 1989 г. работи във вестниците „Софийски вести“, „Вести“, „Демокрация“, „Подкрепа“, „Българска корона“, „Експрес“ и „Балканите днес“.[1][2]
През 1990 г. издава първия частен спортен вестник „Шампион“. През 1993 г. издава антикомунистическия вестник „Огледало“. От 2009 г. пише за електронната медия „Форумът“. Бил е тв водещ на публицистичното предаване „Между редовете“ по телевизия СКАТ и на предаването „Диагноза“ по кабелната телевизия Евроком България.[2]
В книгата си „Сянката на Цион“, част ІІІ, том 2, издадена през 2003 г., Ифандиев се позовава на статия, публикувана в списание „Тема“, брой 49 (62), 9 – 15 декември 2002 г. и изброява имена на българи, членове на масонски ложи. Сред тях е и Константин Тренчев, който през 2005 г. завежда гражданско дело за клевета срещу Ифандиев за твърденията, че Тренчев е масон, комунист, свързан с „Държавна сигурност“ и „псевдосиндикалист“. През 2008 година публицистът е осъден да заплати обезщетение от 15 хиляди лева и при последвалото изпълнително производство задължението му нараства до 32 хиляди лева, докато през 2016 година Тренчев се отказва от правата си, след като е получил едва 4,55 лева. Според самия Ифандиев присъдата се отразява тежко на материалното му положение през следващите години, тъй като в стремежа си да не изплати обезщетението систематично отказва платена работа.[3]
Междувременно Ифандиев завежда дело срещу България в Европейския съд по правата на човека, който преценява, че присъденото обезщетение е прекомерно, и му присъжда обезщетение от 2 хиляди евро за направени съдебни разноски.[3]
От есента на 2011 г. има собствен сайт: diagnosa.net. До смъртта му предаванията „Диагноза“ се излъчват в diagnosa.net.
Умира на 20 юни 2024 г.[4]
Относно обвиненията в антисемитизъм и проруска пропаганда, дъщерята на Георги Ифандиев заявява: "Най-сериозната, задълбочена и полезна информация баща ми черпеше от Хора от еврейски произход - световни умове, души и автори. Дългогодишните посетители на сайта „Диагноза с Георги Ифандиев“ знаят всичко това многократно по-добре от мен. Бях отгледана в космополитна среда, в която немалко от близките и на родителите ми, и лично моите са от еврейски произход. Винаги пръв измежду многото примери за мен е Жак Шекерджийски, учителят ми по английски, Човекът, който от мен направи човек, както се казва. Най-напред той бе сред най-близките приятели на нашите. Живеехме врата срещу врата, бяха си близки по интелект, възраст, интереси. Общувах с Жак и в последните му години като със свой учител, приятел на родителите ми, Човек изключителен, когото познавам, буквално откакто се помня. Да не изброявам един по един всичките ни близки със семитски произход. С палестинци, например, животът не ни е срещал по този начин.
В този смисъл, обвиненията в антисемитизъм към баща ми са евтин трик, който може да настрои някого, непрочел нито една негова книга, който не е гледал материалите му задълбочено, запознат само с името и изопачения образ на някакъв скандален тип. А, „проруски“ и какъвто и да било „пропагандист“ може единствено да разсмее човек, който познаваше баща ми."
Библиография
- „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 1, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1992.
- „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 2, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1994.
- „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част I, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1995.
- „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част II, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1996.
- „Сянката на Цион“, част I, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002.
- „Сянката на Цион“, част II, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002.
- „Сянката на Цион“, част III, том 1, ИК „Огледало“, София, 2003.
- „Сянката на Цион“, част III, том 2, ИК „Огледало“, София, 2003.
- „Сянката на Цион“, част I, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2003.
- „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005.
- „Сянката на Цион“, част IV, том 1, ИК „Огледало“, София, 2005, три издания
- „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2005.
- „Сянката на Цион“, част IV, том 2, ИК „Огледало“, София, 2005.
- „Сянката на Цион“, част V, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
- „Сянката на Цион“, част V, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
- „Сянката на Цион“, част I, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
- „Сянката на Цион“, част I, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
- „Спомени за изгубения живот“, том 1, Издателство „VirtuaWorx“, София, 2007.
- „Чудовището“, Продължение на „Спомени за изгубения живот“, ИК „Огледало“, София, 2009.
- „Името на звяра“, Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010.
- „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011.
Преводи
- Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия – бремето на 3000 години“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., второ издание 2008.
- Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009.
- Филип Корсо – „Денят след Розуел“, Том 1 и 2, ИК „Огледало“, София, 2009.
- Джефри М. Смит – „Семената на измамата“, Издателство „Оргон“, София, 2012.
- Джим Марс – „Терористичният заговор“, Издателство „Дилок“, София, 2010.
- Милтън Уилям Куупър – „И видях… сив кон“, ИК „Огледало“, София, 2011.
Източници
- ↑ а б в „Коментаторът Георги Ифандиев: В ефир ми се счупи столът и изкарах предаването като на клекало“, Blitz.bg, 26 януари 2006 г.
- ↑ а б в г „Георги Ифандиев – журналист, тв водещ“ [неработеща препратка] // Events.bg
- ↑ а б Дело Ифандиев срещу България (Жалба №14904/11) (PDF) // hudoc.echr.coe.int. Министерство на правосъдието на Република България, 2019. Посетен на 2024-08-30.
- ↑ Скръбна вест! Отиде си един от най-известните родни журналисти
Външни препратки
- Личен блог на Георги Ифандиев
- Диагноза с Георги Ифандиев // Поддържан от него сайт след закриване на предаването му
|