Георги Ифандиев – Уикипедия

Георги Менелаев Ифандиев е български публицист, писател, телевизионен водещ.^[1][2], антикомунист.

Роден е на 11 април 1950 г. в София. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес УНСС).^[1][2]

Започва работа по разпределение в тогавашното Държавно търговско предприятие „Филателия“. Бил е журналист на хонорар във вестник „Вечерни новини“, спортен журналист във вестник „Софийски новини“, издание на Агенция „София прес“, и коментатор във вестник „Футбол“, откъдето е уволнен в края на 1988 г. След 1989 г. работи във вестниците „Софийски вести“, „Вести“, „Демокрация“, „Подкрепа“, „Българска корона“, „Експрес“ и „Балканите днес“.^[1][2]

През 1990 г. издава първия частен спортен вестник „Шампион“. През 1993 г. издава антикомунистическия вестник „Огледало“. От 2009 г. пише за електронната медия „Форумът“. Бил е тв водещ на публицистичното предаване „Между редовете“ по телевизия СКАТ и на предаването „Диагноза“ по кабелната телевизия Евроком България.^[2]

В книгата си „Сянката на Цион”, част ІІІ, том 2, издадена през 2003 г., Ифандиев се позовава на статия, публикувана в списание „Тема”, брой 49 (62), 9 – 15 декември 2002 г. и изброява имена на българи, членове на масонски ложи. Сред тях е и Константин Тренчев, който през 2005 г. завежда гражданско дело за клевета срещу Ифандиев за твърденията, че Тренчев е масон, комунист, свързан с „Държавна сигурност“ и „псевдосиндикалист“. През 2008 година публицистът е осъден да заплати обезщетение от 15 хиляди лева и при последвалото изпълнително производство задължението му нараства до 32 хиляди лева, докато през 2016 година Тренчев се отказва от правата си, след като е получил едва 4,55 лева. Според самия Ифандиев присъдата се отразява тежко на материалното му положение през следващите години, тъй като в стремежа си да не изплати обезщетението систематично отказва платена работа.^[3]

По някои от тези въпроси дъщерята на Ифандиев разказва^[4]: "Гоненията срещу баща ми започнаха още през 1988 г. По онова време той беше спортен журналист в съществуващия тогава в. "Футбол". Главният му редактор, Стойчо Банчев, го уволни - неочаквано поне от гледна точка на баща ми. Аз бях 13-годишна, разбирах доста, макар да имах детския си живот и да не задълбавах прекалено. Но помня тревогите им с майка ми, както почти ежедневните гостувания на негови колеги и някои "уж съмишленици", които впоследствие се оказаха обвързани с управлението тогава и сега."^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]}

Чак неотдавна, малко преди да почине, попитах баща си за причината, да бъде така рязко освободен от вестник Футбол. Няколко дни преди това да стане, той публикувал в същия вестник коментар за мач - струва ми се, между Левски и ЦСКА, и може би точно в периода, в който бяха Витоша и Средец. Играта и на двата отбора била жалка и баща ми отправил критики към тогавашното ръководство на БФС. Не пропуснал да отбележи и, че двете агитки всъщност били войничета от строителни войски, докарани, колкото да изглежда пълен стадионът. Ще открия статията, но на негово място по онова време бих очаквала уволнението си. За перестройката се говореше, усещаше се дъха й дори през вицовете, които възрастните около мен си разменяха, че докато преди се налагало да крият Time, увит в Огонёк, сега увиваха Огонёк в английското списание. Явно някои руски издания бяха станали твърде дисидентски, а западните - сякаш по-допуснати. Но до 10 ноември 1989 г. преустройство не бе официално обявено и правилата от предните 44 години важаха - ако не искаш проблеми, не си отваряш устата, особено с критики, камо ли към коя да е част от държавното управление.^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]}

По интересното е, че като журналист от това уволнение нататък, баща ми никога не е имал смислена работа и доход за дълго време дори след т. нар. промени. В началото на 90-те баща ми започна работа като заместник-главен редактор, във в. Подкрепа. Тук има няколко души, които могат да разкажат причините бързо да бъде отпратен. Накратко и вече очаквано - личните му публикации, както и че допуска да бъдат отпечатани явно неудобни въпреки "промените" публикации на други автори.^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]}

Години по-нататък Евроком Пловдив нае баща ми на работа, струва ми се беше вторият път. Няколко предавания по-късно го освободи и никога не му плати хонорарите за тези няколко издания. Да не говорим за поредицата съдебни процеси, които баща ми заведе, за да отстои законно полагащата му се пенсия, а след всяка следваща инстанция тя единствено намаляваше. Баща ми бе наказван систематично по този начин."^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]}

Междувременно Ифандиев завежда дело срещу България в Европейския съд по правата на човека, който преценява, че присъденото обезщетение е прекомерно, и му присъжда обезщетение от 2 хиляди евро за направени съдебни разноски.^[3]

От есента на 2011 г. има собствен сайт: diagnosa.net. До смъртта му предаванията „Диагноза“ се излъчват в diagnosa.net.

Умира на 20 юни 2024 г.^[5]

Относно обвиненията в антисемитизъм и проруска пропаганда, дъщерята на Георги Ифандиев заявява: "Най-сериозната, задълбочена и полезна информация баща ми черпеше от Хора от еврейски произход - световни умове, души и автори. Дългогодишните посетители на сайта "Диагноза с Георги Ифандиев" знаят всичко това многократно по-добре от мен. Бях отгледана в космополитна среда, в която немалко от близките и на родителите ми, и лично моите са от еврейски произход. Винаги пръв измежду многото примери за мен е Жак Шекерджийски, учителят ми по английски, Човекът, който от мен направи човек, както се казва. Най-напред той бе сред най-близките приятели на нашите. Живеехме врата срещу врата, бяха си близки по интелект, възраст, интереси. Общувах с Жак и в последните му години като със свой учител, приятел на родителите ми, Човек изключителен, когото познавам, буквално откакто се помня. Да не изброявам един по един всичките ни близки със семитски произход. С палестинци, например, животът не ни е срещал по този начин.

В този смисъл, обвиненията в антисемитизъм към баща ми са евтин трик, който може да настрои някого, непрочел нито една негова книга, който не е гледал материалите му задълбочено, запознат само с името и изопачения образ на някакъв скандален тип. А, "проруски" и какъвто и да било "пропагандист" може единствено да разсмее човек, който познаваше баща ми."

• „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 1, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1992.
• „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 2, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1994.
• „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част I, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1995.
• „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част II, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1996.
• „Сянката на Цион“, част I, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002.
• „Сянката на Цион“, част II, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002.
• „Сянката на Цион“, част III, том 1, ИК „Огледало“, София, 2003.
• „Сянката на Цион“, част III, том 2, ИК „Огледало“, София, 2003.
• „Сянката на Цион“, част I, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2003.
• „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005.
• „Сянката на Цион“, част IV, том 1, ИК „Огледало“, София, 2005, три издания
• „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2005.
• „Сянката на Цион“, част IV, том 2, ИК „Огледало“, София, 2005.
• „Сянката на Цион“, част V, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
• „Сянката на Цион“, част V, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
• „Сянката на Цион“, част I, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
• „Сянката на Цион“, част I, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
• „Спомени за изгубения живот“, том 1, Издателство „VirtuaWorx“, София, 2007.
• „Чудовището“, Продължение на „Спомени за изгубения живот“, ИК „Огледало“, София, 2009.
• „Името на звяра“, Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010.
• „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011.

• Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия – бремето на 3000 години“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., второ издание 2008.
• Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009.
• Филип Корсо – „Денят след Розуел“, Том 1 и 2, ИК „Огледало“, София, 2009.
• Джефри М. Смит – „Семената на измамата“, Издателство „Оргон“, София, 2012.
• Джим Марс – „Терористичният заговор“, Издателство „Дилок“, София, 2010.
• Милтън Уилям Куупър – „И видях… сив кон“, ИК „Огледало“, София, 2011.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Георги Ифандиев.

• Личен блог на Георги Ифандиев
• Диагноза с Георги Ифандиев // Поддържан от него сайт след закриване на предаването му

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI NLI J9U LCCN IdRef VIAF WorldCat