French
DeutschГеорги Константинов (поет) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Константинов.
| Георги Константинов | |
| български писател и поет | |
 Георги Константинов на литературното четене „5 години „Отвъд кориците“, 2020 г. | |
| Роден | Георги Константинов Христов 20 декември 1943 г. |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | редактор, поет |
| Народен представител в: VII ВНС | |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Награди | „Петко Р. Славейков“ (2001) „Константин Константинов“ (2006) „Гео Милев“ (2007) „Димчо Дебелянов“ (2018) |
Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология в 1967 година. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 – 1971), заместник главен редактор на вестник „Народна младеж“ (1972 – 1973), член на Бюрото на ЦК на ДКМС и главен редактор на списание „Родна реч“ (1973 – 1983), главен редактор на списание „Пламък“ (от 1983). Народен представител е в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991).
Изключен от Българската комунистическа партия, след публикацията на стихотворението „Квартално събрание“ на първа страница на вестник „Литературен фронт“ през март 1988 година.[1][2]
Заместник-министър на културата в 1995 година в правителството на Жан Виденов. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997).
Член на българския ПЕН център от 1996 година и негов председател от 2000 до 2014 година. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др.
Стиховете си печата за пръв път във вестниците „Народна младеж“ и „Септемврийска победа“ и в списание „Родна реч“.
Автор е на стихотворението, по чийто текст ФСБ създават песента си „Обичам те дотук“. В интервю Константинов твърди, че стихотворението, което е част от любовен цикъл, писан в края на 70-те години, е използвано от ФСБ първоначално без той да бъде питан изобщо.[3]
Председател на журито на националната награда „Владимир Башев“.[4][5][6][7]
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Национална награда за поезия на Съюза на българските писатели (1979, 1983),
- Национална награда за детска литература (1978),
- Номиниран за Световната награда за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен“ (1994, 1996),
- Medalica Pontificia, Vaticana (1996),
- Национална награда „Петко Р. Славейков“ за детска литература (2001),
- Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване (2006),
- Национална награда „Гео Милев“ за цялостно творчество (2007),
- Почетен гражданин на град Плевен.
- Почетен гражданин на София (2023)[8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Една усмивка ми е столица (1967)
- Лично време (1974)
- Неграмотно сърце (1978)
- Общителен самотник (1982)
- Път и дом (1988)
- Обичам те дотук (1992)
- Будна кома (1996)
- Дърво и птица (1999)
- Аспиринов сняг (2001)
- Любовно разписание (2005)
- Човекът е въпрос (2005)
- Вечерна дъга (2006)
- Нови стихове. Лирика. Сатира (2007)
- Колхида (2019)
- Непадаща звезда (2020)
Есеистика
[редактиране | редактиране на кода]- Поезията като свидетел (2019)
Книги за деца
[редактиране | редактиране на кода]- Магаре с крила (1983)
- Туфо, рижият пират в три части (1984 – 1994)
- Приказки за Румпи-Румп (1990)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Биография в „Словото“
- Произведения на Георги Константинов в
Моята библиотека - Биография в „Литературен свят“
- Георги Константинов в „Отвъд кориците“
- Биография и библиография в Goodreads
- Текстове
- „Небрежно пас“, в. „Сега“, 19 март 2005 г.
- Видео
- Интервю на Петър Чухов с Георги Константинов в
, публикувано на 21 март 2016 г. от Столична библиотека - Георги Константинов рецитира „Обичам те дотук“ в , публикувано на 4 октомври 2014 г. от AzCheta
- ФСБ – „Обичам те дотук“ (1986) в , публикувано на 7 март 2013 г. от BG ESTRADA
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пенчо Ковачев, „Усмихнат в бъдещето влиза, тъй както в мерцедес“, в. „24 часа“, 22 май 2010 г.
- ↑ „Георги Константинов: Понякога говорехме с езоповски език; Сега партокрацията е умножена многократно“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik.bg, 20 юни 2016 г. (публикуван е и пълният текст на стихотворението „Квартално събрание“.
- ↑ Вагалинска, Ирина. Писателят Георги Константинов: На човек му липсват не първите седем години, а първите седем книги // сп. „Тема“, бр. 36 (255). 11 септември 2006. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 6 март 2017. Разбрах, че са използвали мой стих, когато песента излезе на първо място в годишна класация.
- ↑ „Росен Карамфилов е новият носител на Националната литературна награда „Владимир Башев“, Културни новини, 17 ноември 2017 г.
- ↑ „Награда „Владимир Башев“ за поета Росен Карамфилов“, monitor.bg, 20 ноември 2017 г.
- ↑ „Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“, БНТ, „Библиотеката“, 24 ноември 2019 г.
- ↑ Таня Димова, „Носител на наградата за поезия „Владимир Башев“ 2019 е Иван Ланджев“, БНР, 22 ноември 2019 г.
- ↑ ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА СОФИЯ
|
