Герб на България – Уикипедия

Герб на България
Детайли
Гербоносец	Република България
Утвърден	1997
Корона	царска корона
Щит	на червено, златен коронован лъв
Щитодръжци	два короновани златни лъвове
Постамент	две преплетени дъбови клонки с плодове
Девиз	„Съединението прави силата“
Предишни версии	Герб на Народна република България Герб на Третото българско царство
Герб на България в Общомедия

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз „Съединението прави силата“.

Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на социалистическото управление в края на 80-те години. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:

 Основна статия: Конституция на Република България

В българската конституционна практика съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV „За герба на царството, за печата и за народното знаме“ на Търновската конституция, в Глава IX „Герб, печат, знаме, столица“ на Димитровската конституция, в Глава IX „Герб, печат, знаме, столица“ на Живковската конституция.

Глава X от действащата Конституция на Република България носи заглавието „Герб, печат, знаме, химн, столица“. Член 164 от Конституцията гласи:

с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.

Във връзка с подготвяния тогава проект за „Закон за герб на Република България“, в който се предвижда гербът да съдържа допълнителни елементи (корона и т.н) освен посочените в цитирания член на Конституцията, на 10 март 1995 г. Конституционният съд на Република България дава ход на дело по искане на 74 народни представители от XXXVII народно събрание с молба Конституционният съд да даде тълкуване на чл. 164 от Конституцията в смисъл: „Нарушава ли се цитираният текст, ако освен основните елементи, вписани за герб на Република България, изображението съдържа и допълнителни?“.

Депутатите застъпват съображението, че: „конституционният текст не предрешава въпроса дали лъвът ще е коронован, наред с възможността за включване на допълнителни елементи за повишаване естетичността и засилване емоционалното въздействие на този висш символ на българската държавност“.

Отговаряйки на този въпрос, Конституционният съд отговаря по същество и на въпроса: Изчерпателно ли са изброени съставките на герба в чл. 164 от Конституцията на Република България, или е допустимо добавянето на още елементи? Отговорът на Конституционния съд е, че „изброяването на елементите на герба в чл. 164 на Конституцията не е и не може да бъде изчерпателно. В текста се съдържа словесно представяне на герба. Това словесно представяне, колкото и подробно да е то, не би могло да опише във всички детайли един художествен образ“. Тълкувателят е категоричен, че „Текстът относно герба може да бъде словесно обогатен по преценка на законодателя чрез изменение на Конституцията или със закон“. Мотивите на Конституционния съд са, че: „Никога не може да се постигне в текста на нормативна разпоредба пределът, за да се получи изчерпателно словесно изобразяване на художествения образ на герба, както впрочем това важи и при описание с думи на всеки друг художествен образ“. Конституционният съд прави уточнението, че „изложените съображения изцяло важат и по отношение на повдигнатия допълнително от групата депутати въпрос за короната. Липсата или наличието на корона в държавния герб още не означава утвърждаването на формата на държавно устройство. Корони съществуват в републиканските гербове на Австрия, Армения, Полша, Русия, Чехия, Унгария, Финландия и др. Така че няма пречка в държавния герб на една република да има корона“. В този ред на мисли конституционните съдии дават разрешение на Народното събрание „да приеме други елементи към основните при утвърждаване на държавния герб“.^[1]

Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът, като символ на власт, сила и храброст, е засвидетелстван и през Второто българско царство.

Най-старият български герб датира от около 1295 г.^[2] Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО – Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват^[3] и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ.^[4] През 2004 година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов открива „герба на императора на България“ в Гелдренския гербовник.^[4] До 2003 година се смята, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.

• 
  Ок. 1295. Герб на краля на България, Гербовник на Лорд Маршал
• 
  Ок. 1370 – 95. Герб на императора на България, Гелдренски гербовник
• 
  1370 – 1395. Герб на цар Иван Асен II, Гелдренски гербовник
• 
  1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Берлински кодекс, Конрад фон Грюненберг
• 
  1595. Герб на България – Загребски кодекс, Гербовник на Кориенич-Неорич
• 
  1602 – 04. Герб на императора на България, Гербовник на Конрад фон Грюненберг
• 
  1602 – 04. Герб на херцога на България със столица Бдин/Видин, Общ гербовник, Мюнхенски кодекс, Конрад фон Грюненберг
• 
  Началото на XVII век. Герб на България, Моденски гербовник
• 
  Ок. 1688. Герб на България, Знаци и гербове, Янез В. Валвасор
• 
  1701. Герб на България – „Стематография“, Павел Ритер-Витезович
• 
  1746. Герб на България – „Стематография“, Христофор Жефарович
• 
  1844. Герб на България – „Царственик“, Христаки Павлович
• 
  гербове на последните български владетели Фружин и Константин II Асен от Bayerische Staatsbibliothek, München

• 
  Вариант, предположен и тиражиран от „Всемирная иллюстрация“, 1879/№ 558
• 
  1881 – 1927. Държавен герб
• 
  1927 – 1946. Държавен герб

 Основна статия: Герб на Народна република България

• 
  1946 – 1948. Герб на Народна република България
• 
  1948. Герб на Народна република България
• 
  1948 – 1967. Герб на Народна република България
• 
  1967 – 1971. Герб на Народна република България
• 
  1971 – 1990. Герб на Народна република България

В периода 1990 – 1997 г. България няма национален герб.^[5]

• 
  1997 – Герб на Република България

Предложения за герб на България (1991 – 1997):

• 
  1995. Проект Кънчо и Емил Аврамови
• 
  1996. Проект Кънчо и Емил Аврамови

• Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК „Петър Берон“, 2004. ISBN 978-954-402-072-9.

• България
• Герб на Волжка България
• Държавен печат на България
• Лъв (хералдически символ)
• Химн на България
• Национално знаме на България

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Герб на България

• Сайт на Българското хералдическо и вексилоложко общество
• Извадка от закона за Герб на Република България^{[неработеща препратка]}

п б р Гербове на държавите в Европа Австрия Азербайджан Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикана Великобритания Германия Грузия Гърция Дания Естония Ирландия Исландия Испания Италия Казахстан Косово Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия Норвегия Полша Португалия Румъния Русия Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Сърбия Турция Украйна Унгария Финландия Франция Хърватия Черна гора Чехия Швейцария Швеция