Герман Титов – Уикипедия

Герман Титов
съветски космонавт
Информация
Роден	11 септември 1935 г. Верхнее Жилино, СССР
Починал	20 септември 2000 г. (65 г.) Москва, Русия
Националност	руснак
Друга професия	пилот
Звание	генерал-полковник
Престой в космоса	1 ден 1 час 18 мин
Селекция	Група ВВС 1
Мисии	Восток 2
Герман Титов в Общомедия

Герман Титов (на руски: Ге́рман Степа́нович Тито́в; 11 септември 1935 г. – 20 септември 2000 г.) е вторият съветски космонавт и най-младият космонавт, летял в космоса.^[1] Той е дубльор на Юрий Гагарин при полета на „Восток 1“ през 1961 г. и лети в космоса същата година на борда на „Восток 2“, извършвайки първия полет с продължителност над 1 денонощие.

Герман Титов е роден на 11 септември 1935 г. в село Верхнее Жилино, Косихински район, Алтайски край, Русия, в семейството на учителя по руски език и литература Степан Павлович Титов.^[2]

Завършва Налобихинското средно училище през 1953 г. и 9-о военно авиационно училище за начално обучение на военни летци през 1955 г. През 1957 г. завършва с отличие военното авиационно училище за летци в град Новосибирск и получава квалификация „военен летец“.

От 5 ноември 1957 г. е летец в 26-и гвардейски изтребителен авиополк, 41-ва изтребителна авиодивизия на 76-а въздушна армия, разположена в селището Сиверская на Ленинградски военен окръг, а от 28 октомври 1959 г. заема длъжността старши летец в 103-ти гвардейски изтребителен авиополк към същата дивизия.

На 7 март 1960 г. е зачислен като слушател-космонавт в първия отряд към Центъра за подготовка на космонавти със заповед на главното командване на ВВС. Завършва общокосмическата си подготовка на 25 януари 1961 г. и е назначен на длъжност с квалификация „космонавт на ВВС“.

Управлява космическия кораб „Восток 2“ на 6 и 7 август 1961 г., извършвайки първият космически полет, по-дълъг от едно денонощие – за 1 денонощие 1 час и 18 минути прави повече от 17 обиколки на Земята. Използва при полета позивната „Орёл“ (орел). Спускаемият апарат се приземява край град Красный Кут, Саратовска област.

От 1 септември 1961 г. до 2 март 1968 г. учи във ВВИА „Н. Е. Жуковски“, специалност „Пилотируеми въздушни и космически летателни апарати и двигатели за тях“. Завършва отново с отличие и получава квалификация „летец-космонавт-инженер“.

През 1970 г. напуска отряда на космонавтите и постъпва във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, която също завършва с отличие през 1972 г. Получава квалификация „офицер с висшо военно образование“. През 1980 г. получава степен „кандидат на военните науки“. Заема редица ръководни длъжности. Излиза запас през 1992 г. с чин генерал-полковник от авиацията.

През 1992 г. създава акционерно дружество Международен звезден каталог „Космос-Земя“.^[3]

Автор е на книгите „Семнадцать космических зорь“, „Первый космонавт планеты“, „Голубая моя планета“, „На звездных и земных орбитах“.

Умира на 20 септември 2000 г. от сърдечна недостатъчност и е погребан на Новодевическото гробище в Москва.

След завършване на Военната академия на ГЩ заема редица длъжности:^[4][5]

• 1972 – 1973 г. – заместник-началник на Главния център за изпитания и управление на космическите средства;
• юни 1973 – 1979 г. – първи заместник-началник на Главното управление на космическите средства;
• юли 1979 – 1986 г. – първи заместник-началник на Главното управление на Министерството на отбраната на СССР;
• 1986 – 1991 г. – първи заместник-началник на Космическите части на Министерството на отбраната на СССР и началник на космодрума Байконур;
• 1991 – 1992 г. – първи заместник-началник на Космическите части на Министерството на отбраната на СССР.

От 1999 г. е президент Федерацията по космонавтика на Русия.

Депутат е на 6-и и 7-и Върховен съвет на СССР.^[5]

Избран е за депутат от първото свикване на Държавната Дума на Русия в 107-и Коломенски окръг, Московска област, с мандат от 12 декември 1993 г. до 15 януари 1996 г. Член на фракцията на КПРФ. От 16 юни 1995 г. е член на комитета по промишленост, строителство, транспорт и енергетика.^[6] Председател е на Координационния съвет по програмата „Москва – Санкт-Петербург“ към руското правителство.^[7]

Във втората Държавна дума е избран в 106-и Коломенски окръг, отново от фракцията на КПРФ, с мандат от 17 декември 1995 г. до 17 януари 2000 г. Член е на комитета по отбрана^[8] и на комитета по конверсия и наукоемки технологии.^[7] Един от вносителите на законопроект за държавна поддръжка на ракетно-космическата промишленост и космическата инфраструктура.^[9]

• медал Герой на Съветския съюз, „Златна Звезда“ (9 август 1961 г.);
• два ордена „Ленин“ (17 юни 1961 г. и 9 август 1961 г.);
• орден на Октомврийската Революция (21 февруари 1985 г.);
• орден на Трудовото Червено Знаме (15 януари 1976 г.);
• орден „За заслуги пред Отечеството“, III степен (декември 1995 г.);
• медал „За усвояване на целинните земи“ (август 1961 г.);
• 9 юбилейни медала;
• лауреат на Ленинска премия в областта на науката и техниката (1988 г.);
• лауреат на Ломоносовска премия (за филма, заснет при космическия полет);
• медал Герой на Труда Демократична република Виетнам, „Златна Звезда“ (21 януари 1962 г.);
• орден Хо Ши Мин (СРВ), орден „Дружба“ (СРВ);
• Герой на социалистическия труд (НРБ, 27 септември 1962 г.);
• орден „Георги Димитров“ (НРБ, 27 септември 1962 г.);
• медал „25 години народна власт“ (НРБ);
• медал Герой на МНР, „Златна Звезда“ (10 декември 1961 г.);
• орден Сухе-Батор (МНР, 10 декември 1961 г.);
• орден Карл Маркс (ГДР, 1 септември 1961 г.);
• златен медал „За примерна работа“ (ГДР, 4 септември 1961 г.);
• орден Звезда на Индонезия, II степен (9 януари 1962);
• орден Звезда на Югославия с лента (19 септември 1962 г.);
• орден Звезда на Румъния, I степен (14 октомври 1961 г.);
• орден Звезда на Република Конго (1965 г.);
• орден Дружба и сотрудничество (САР, 1988 г.);
• медал „30 години от победата над милитаристка Япония“ (МНР, 8 януари 1976 г.);
• медал „100 години от раждането на Георги Димитров“ (НРБ, 14 февруари 1983 г.);
• Почетен знак за отличие на Президента на Украйна (11 април 1995 г.) за комплекса „Зенит“;
• Златен медал Константин Циолковски на АН СССР (1961 г.);
• медал де Лаво (ФАИ), златен медал от ВДНХ (28 декември 1961 г.).

На него е наречен кратер Титов на обратната страна на Луната.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Герман Титов

• Генерал-лейтенант Герман Степанович Титов Архив на оригинала от 2006-07-06 в Wayback Machine.