Гечкинли – Уикипедия

Гечкинли
Geçkinli
— село —
Турция
41.7306° с. ш. 26.8475° и. д.
Гечкинли
Мармара
41.7306° с. ш. 26.8475° и. д.
Гечкинли
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина144 m
Население814 души (2000)
Пощенски код22560

Гечкинли или Гечкенли (на турски: Geçkinli) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Сюлеоолу, вилает Одрин. Селото е разположено на 25 км източно от град Одрин и на 9 км от околийския център Сюлеоолу.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Гечкинли е българско село в Одринска кааза на Османската империя. В 1830 година то има 120 български къщи, в 1878 - 84, а в 1912 – 154.[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Гечкинли (Ghetchkinli) е село в Нахия Чоке на Одринска каза с 84 домакинства и 394 жители българи.[2] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Гечкинли и революционен комитет на ВМОРО.[3][4]

До 1912 година жителите на Гечкинли обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[5] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 86 екзархийски български семейства с 436 души.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Гечкинли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Селото е арена на бойни действия между българската и османската армия в хода на Лозенградската операция през октомври 1912 година.

Българското население на Гечкенли се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Гечкенли са настанени в селата Якезли (16 семейства), Скеф (13 семейства), Ахлатли (11 семейства), Окчилар, Бей махле, както и в Бургас.[8]

Демография

[редактиране | редактиране на кода]
Население на селото по години[9]
2000 814
1997 773

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Гечкинли
  • Никола Георгиев (1877 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията,[10] македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[11]
  • Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 11 сярска дружинаа[12]
  • Руси Радев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[13]
Починали в Гечкинли
  • Александър Дим. Мишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[14]
  • Иван Атанасов Костов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[15]
  • Иван Минчев Живодеров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[16]
  • Исак Яков Станишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[17]
  • Митрофан Пошев, български военен деец, подполковник, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[18]
  • Петър Димитров Златарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[19]
  • Стефан Ив. Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[20]
  • Стоян Андонов Мумджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[21]
  • Тодор Начев Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[22]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 271.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 28-29.
  3. ↑ Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
  5. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
  6. ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  8. ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 208, 246, 250, 255-256, 272, 276.
  9. ↑ ((tr))Информация за селото[неработеща препратка]
  10. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 590.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 8
  15. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 4
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 72
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 190
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 99
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 104
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 79
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 149
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 49
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гечкинли&oldid=12188675“.