Гешаново – Уикипедия

Гешаново
България
43.6667° с. ш. 27.5333° и. д.
Гешаново
Област Добрич
43.6667° с. ш. 27.5333° и. д.
Гешаново
Общи данни
Население93 души[1] (15 март 2024 г.)
4,23 души/km²
Землище22,104 km²
Надм. височина235 m
Пощ. код9393
Тел. код05714
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ14862
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Добрич-селска
Соня Георгиева
(БСП – Обединена левица, ЗНС; 2019)

Гешаново е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

След Руско-турската война през 1829 година 800 семейства, начело със свещеника Михаил Стефанов Киранов, тръгват с оттеглящите се руски войски. Част от главанци остават в Северна България, където основават ново село Главан. 167 семейства достигат до Бесарабия, където основават трето село Главан. Няколко бесарабски главански семейства се завръщат в България след Освобождението, като тръгват след жътва. Зимата ги заварва в Добруджа, като два рода се установяват в днешно Гешаново, а други – Владимирово.

Преди да вземе името на загиналия поручик Стефан Гешанов, селото се нарича Конак, споменавано и като Конак куюсу. Поручик Гешанов от VI полк на I конна дивизия е убит в битка с румънците през 1916 г. недалеч от селото. По време на тоталитарния режим се счита за недопустимо едно населено място да носи име на царски офицер, като на два пъти има държавен опит да се смени името на селото. Местното население не допуска това да се случи.

През социалистическия период от 1949 до 1958 г. в толбухинското село Поручик Гешаново функционира ТКЗС „Първи май”.[2]

География, културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Гешаново се намира на 26 км северозападно от град Добрич. Селото се намира на Републикански път III-7106, свързващ Тервел с Карапелит и областния център. Разположено е близо до коритото на Сухата река, която в този район е пресъхнала. Околността на селото е предпочитана за билкосъбиране.

Още към 1929 г. в селото са построени чешми.[3] До днес те са наричани Сладката, Горчивата и Акарджа.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 103 100,00
Българи 92 89,32
Турци 11 10,67
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

Православни християни.

Селски събор на 9 септември.