Гней Домиций Афер – Уикипедия

Гней Домиций Афер
римски юрист
Роден
16 г. пр.н.е.
Починал
59 г. (74 г.)

Работилполитик, сенатор, писател
Семейство
ДецаГней Домиций Тул

Гней Домиций Афер (на латински: Gnaeus Domitius Afer; * Немаузус; † 59 г.) е политик, сенатор и прочут оратор на ранната Римска империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от фамилията Домиции от Немаузус в Нарбонска Галия.

През 25 г. той става претор по времето на Тиберий. През 26 г. Афер осъжда Клавдия Пулхра за опит да отрови император Тиберий, в магьосничество и прелюбодеяние с Фурний.[1] След това работи като обвинител по времето на Клавдий.

На 1 юли 39 г. Калигула го прави суфектконсул заедно с Гней Домиций Корбулон. От 49 г. е curator aquarum и по времето на Нерон.

Негови произведения[редактиране | редактиране на кода]

Гней Домиций Афер пише книги, от които са запазени:

  • речи: pro Cloatilla, pro Voluseno Catulo, pro Laelia, pro Taurinis
  • книги urbane dicta от речите
  • две книги de testibus.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Annalen 4, 52, 1ff.; 4, 66, 2; Дион Касий, 59, 19, 1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]