Голяма мечка (съзвездие) – Уикипедия

Голяма мечка
Карта на съзвездието Голяма мечка‎
Информация
Латинско имеUrsa Major
Родителен падежUrsae Majoris
СъкращениеUMa
Ректасцензия10.67h
Деклинация55.38°
Площ1280кв. градуса
3 в класацията
Главни звезди6
Най-ярка звездаε UMa (Алиот)
(Видима величина 1,7)
Съседни
съзвездия
Видимо на ширини между +90° and −30°
Най-добра видимост в 21:00 през месец април
Голяма мечка в Общомедия

Голямата мечка или Колата е съзвездие, което се наблюдава в северното полукълбо на Земята.

Подреждането на най-ярките звезди от това съзвездие образуват характерна фигура, оприличавана на черпак или волска кола, откъдето и идва традиционното му българско име Колата, а по-популярното днес Голяма мечка е превод от латинското му название Ursa Major. Съзвездието може да се види най-високо в небето през пролетта и най-ниско през есента, когато според индианските легенди мечката търси място да легне за своя зимен сън. Съзвездието се движи около Полярната звезда и по всяко време на годината и денонощието е над хоризонта.

За българите Голямата мечка представлява волска кола, на която се виждат колелата, воловете и вълк, който напада воловете.[1]

За древните гърци Голямата мечка представлява нимфата Калисто от свитата на богиня Артемида. Според мита Зевс се влюбил в Калисто и тя родила неговото дете, наречено Аркас. Тогава ядосаната жена на Зевс - Хера, я превръща в мечка. Един ден Аркас обикалял горите и случайно срещнал мечката, която го поздравила като се изправила на задните си крака. Той си помислил, че ще го нападне и се приготвил да я убие. Тогава Зевс, който видял всичко, ги хванал и ги хвърлил на небето, където те все още обикалят близо един до друг като съзвездията Голяма мечка и Воловар.

По-късно англичаните смятат, че Голямата мечка е колесницата на крал Артур. Обиколката на съзвездието около полюса представлява Кръглата маса. Според легендата крал Артур спи със своите рицари в една пещера и един ден ще се завърне, за да спаси страната си в труден момент.

В древен Китай седемте основни звезди от Голямата мечка се свързват с небесния дворец на бога на дълголетието или рая на безсмъртните. Звездата Сириус, или Небесния Вълк, охранява двореца. Днес Сириус остава извън съзвездието.

  1. Христо Вакарелски. „Етнография на България“. София, 1977, стр.413.