Голям нощник – Уикипедия
Голям нощник | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Borkh., 1797) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Голям нощник в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Големият нощник (Myotis myotis) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Централна, Източна и Южна Европа и Източното Средиземноморие до Палестина. В България се среща в карстовите райони в цялата страна, до 1200 m надморска височина, като е един от най-разпространените пещерни видове.[3]
С маса от 26 до 45 g големият нощник е сред най-големите прилепи, срещащи се в Европа. Дължината на тялото с главата му е 65-80 mm, а размахът на крилете - 350-430 mm. Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, дълги и наведени напред, с дълъг и заострен трагус. Крилата са широки, а опашката е дълга колкото тялото, с връх излизащ извън междубедрената мембрана. Външно големият нощник силно наподобява сродния вид остроух нощник (Myotis blythii), от който се отличава главно по по-големия размер на черепа.[3]
Големият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища. Установената най-дълга подобна миграция в България е от 40 km. В Централна Европа обитава главно хралупи и подпокривни пространства, а в Южна Европа - пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на юни или началото на юли. Продължителността на живота надхвърля 17 години.[3]
При полет големият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота 26-35 kHz. Ловува главно в редки широколистни гори и околностите им, като обикновено ловната територия на един прилеп е около 0,5 km². Храни се предимно с дребни нелетящи насекоми, най-често бръмбари, с предпочитана дължина на тялото 12-35 mm.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Myotis myotis (Borkh., 1797). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Голям нощник. Посетен на 2022-03-28
- ↑ а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 191-200.