Графство Велденц – Уикипедия

Графство Велденц
1112 – 1801
      
Герб
Герб
Карта на Велденц, ок. 1400 г.
Карта на Велденц, ок. 1400 г.

Графството Велденц (на немски: Grafschaft Veldenz) е от 1112 до 1801 г. територия в Свещената Римска империя в днешен Рейнланд-Пфалц. То се намира в Горнорейнския имперски окръг и има резиденциите Велденц, Майзенхайм, Лютцелщайн, Лаутерекен. Управлявано е от династиите Велденц, от 1270 г. от господарите на Велденц-Геролдсек, от 1444 г. от Пфалц-Цвайбрюкен, от 1543 г. от Пфалц-Велденц. През 1798 г. е към Франция (Département de la Sarre), от 1815 г. към Бавария, Саксония-Кобург (от Княжество Лихтенберг).

Графството се намирало отчасти между Кайзерслаутерн, Спонхайм и Цвайбрюкен, от части на Мозел в архиепископство Трир. В столицата Велденц се намирал дворецът Велденц, където са живели от 12 век.

Графовете на Велденц са клон на род Вилдграфове (на латински: comites silvestres), от който се отделят през 1112 г.

Графове на Велденц

[редактиране | редактиране на кода]

Стара линия Велденц

[редактиране | редактиране на кода]

Линия Велденц-Геролдсек

[редактиране | редактиране на кода]

Линия Пфалц-Цвайбрюкен

[редактиране | редактиране на кода]

Линия Пфалц-Велденц

[редактиране | редактиране на кода]

Продължение с линията Пфалц-Цвайбрюкен.