French
DeutschГригор Стоичков – Уикипедия
| Григор Стоичков | |
| български политик | |
| Роден | 2 февруари 1926 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Убеждения | комунист |
| Известен с | открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата осъден след Чернобилската авария |
| Отличия | „Герой на социалистическия труд“ |
| Депутат | |
| IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
| Правителство на Тодор Живков 2, Правителство на Станко Тодоров 1 | |
| министър на транспорта (1969 – 1973) | |
| Правителство на Станко Тодоров 1, Правителство на Станко Тодоров 2 | |
| министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977) | |
| Правителство на Гриша Филипов | |
| министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986) | |
| Правителство на Станко Тодоров 2, Правителство на Гриша Филипов, Правителство на Георги Атанасов | |
| Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989) | |
Григор Георгиев Стоичков е български политик, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител и министър.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в село Горна Малина, Новоселско. От 1940 г. е член на РМС, а от 1946 г- и на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. [1] Отделно е интерниран в лагера Кръстополе. През март 1944 г. е интерниран в лагера „Кръстополе“.[2]
След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957).[3] Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.
Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969 – 1973), министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977), министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986)[3]. На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. [4] Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989).
От ноември 1991 г. до юли 1994 г. се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 г. и е освободен предсрочно през април 1996 г. [1] Умира на 23 юли 2016 г.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- „Животновъдството – рентабилен отрасъл“ (1967)
- „Двоен живот. Спомени“ (3 изд., 1986)
Бележки и източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Осъденият по делото „Чернобил“ пред „Капитал“ Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста“ – статия и интервю във в. „Капитал“ от 14 април 2006 г.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 152.
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 439.
- ↑ „120 години от откриването на жп гара София“, news.bg, 12 август 2008 г.
|
