Гримоалд I (Беневенто) – Уикипедия

Гримоалд I
херцог на Беневенто, крал на лангобардите и крал на Италия
Роден	около 610 г. Чивидале дел Фриули, Италия
Починал	671 г. (61 г.) Павия, Миланско херцогство
Погребан	Павия, Италия
Семейство
Род	Гаузи
Баща	Гизулф II
Братя/сестри	Радуалд Тасо
Деца	Гарибалд Ромуалд I

Гримоалд, Гримоалд I (на италиански: Grimoaldo, Grimuald I, Grimoald, Grimwald, * май 600, Цивидале, † ок. 671, погребан в С. Амрогио, Павия) е херцог на Херцогство Беневенто (647 – 662), крал на лангобардите и крал на Италия от 662 до 671 г.

Той е най-малкият син на Гизулф II, херцог на Фриули, и Ромилда (Рамхилда), вероятно дъщеря на херцог Гарибалд I от Бавария.

През 610 г. Гримоалд е пленен от аварите във Фриули, бяга с брат си Радуалд с кораб през 625 г. в Беневенто. Другите му братя Тасо и Како са подмамени от екзарха и убити ок 614 г. от Patricius Грегор в Опитергиум (Одерцо).

През 626 г. с брат му Радуалд са изгонени от чичо им Гразулф II от Фриули, и те бягат при Аричис I в Беневенто. През 633 г. са осиновени в Беневенто. През 641 г. братята стават регенти на болния херцог Айо I, през 647 г. Гримоалд го следва като херцог. При коронуването изглежда се жени за благородното момиче Ита, военнопленничка. Жени се след това за сестра на крал Годеперт, който го вика на помощ през 661 г. Възползва се от караниците на братята, негови зетове, водещи междубратски войни Годеперт и Перктарит, предава властта на сина си Ромуалд и през 662 г. заминава за Лангобардия. Убива с нож Годеперт в Павия, докато Перктарит (брат на Годеперт и съ-крал) бяга при прабългарите, после при аварите.

Жени се за дъщерята на краля на лангобардите Ариперт I Теодората (Теодота), става така династичично легитимен и Народното събрание избира Гримоалд за крал през 662 г. Перктарит се връща обратно, получава голяма къща, но е опасен за трона, пак бяга, но при франките.

Неговата силна, чрез законови активности, отлична власт се вижда и от военните успехи против франките, които побеждава през 663 г. при Асти и против император Констанс II, на когото пречи в обратното завоюване на южна Италия. Когато се бие на север, император Констанс II дебаркира в Таранто и за кратко време превзема повечето градове в южноиталианското херцогство и затваря пръстена около Беневенто.

Когато Гримоалд I пристига, императорът се оттегля в Неапол. Гримоалд разбива изпратената срещу Беневенто армия от 20 000 мъже под ръководството на Фелдхер Сабурус (Saburus), унищожително. През 663 г. побеждава франките в битката до Рикволи, стои непрекъснато срещу Византия – Източен Рим. Император Констанс II е от 663 г. в Сиракуза (Syrakus), за да спре нападащите лангобарди, което почти не му се удава. Гримоалд I печели обратно Бриндизи и Ортарнто и отблъска многократно още франки и авари. Печели обратно също Фриули, увеличава царството си през Алпите, завоюва северен Тирол, южна Швейцария. Завоюва големи части от Апулия и Калабрия, заселва прабългарски племенни части в южна Италия.

Алцеко (също Алцек)^[1], каган (княз) на прабългарите, преминава през 667 г. Алпите и тръгва мирно с войската си към Северна Италия в областта около на Равена. Гримоалд го изпраща в Беневенто, където дук Ромуалд го посреща приятелски. На Алцеко са обещани между другото градовете Sepinum (Сепино), Bovianum (Бояно) и Изерния в регион Молизе, при условието, че той ще се откаже от титлата му dux и от владетелски претенции и получи титлата gastaldius.^[2]

Когато Гримоалд умира през 671 г. последствие пускане на венозна кръв е описан като възрастен, грамаден мъж с гола глава и гъста брада, оставя едно царство, без Екзархата, Рим и Неапол, обхващащо почти цяла Италия.

След време го наследява синът му Гарибалд, но след три месеца Перктарит успява да вземе отново трона.

• 1. Ита (или Ута), лангобардска благородничка (662 г.), вероятно Ута, дъщеря на Теодо I, херцог на Бавария и Глейзнод от Фриули
• 2. Теодората (Теодота), дъщеря на лангобардския крал Ариперт I.

Синове:

• Ромуалд I от Беневенто († 677), от първия брак, херцог на Беневенто
• Гарибалд († сл. 671), от втория брак, крал на лангобардите

Дъщери:

• Гиза (от 1. брак), († сл. 662), омъжена за Констант II, византийски император (641 – 668)
• N.:N. (от 1. брак), 663 г. омъжена за Тразимунд I, херцог на Сполето
• N.N. (от 2. брак)

• Гимоалд от Беневенто – Средновековна генеалогия Архив на оригинала от 2007-06-06 в Wayback Machine.
• Schneider, Reinhard: Königswahl und Königserhebung im Frühmittelalter, Стр. 43,46,50,60,210
• Wilfried Menghin: Die Langobarden. Stuttgart 1985.
• H. M. Gwatkin, J. P. Whitney (ed) The Cambridge Medieval History: Volume II—The Rise of the Saracens and the Foundations of the Western Empire. Cambridge University Press, 1926.
• Charles Oman. The Dark Ages 476 – 918. London, 1914.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Гримоалд I (Беневенто).

• GRIMOALD I Duke of Benevento, fmg.ac
• Paulus Diaconus:History of the Langobards Архив на оригинала от 2016-07-29 в Wayback Machine.
• Ludo Moritz Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. 2,1. Leipzig 1900, S. 244ff.
• Thomas Hodgkin, Italy and her Invaders Vol VI, S. 239 – 292
• Законите на Гримоалд Архив на оригинала от 2011-01-06 в Wayback Machine. (лат.)

п б р Херцози и крале на лангобардите Крале / Херцози Айо (???-???)  • Ибор и Айо (???-???)  • Агелмунд (???-439)  • Ламисио (439 – ???)  • Летук (???-470)  • Хилдеок (470 – 478)  • Годеок (425 – 490)  • Клафо (490 – 500)  • Тато (лангобард) (500 – 510)  • Вахо (510 – 540)  • Валтари (540 – 546)  • Аудоин (546 – 560)  • Албоин (560 – 572) Крале в Ломбардия, Италия Албоин (568 – 572)  • Клеф (572 – 574)  • Интеррегнум (574 – 584)  • Аутари (584 – 590)  • Агилулф (590 – 615)  • Адалоалд (615 – 626)  • Ариоалд (626 – 636)  • Ротари (лангобард) (636 – 652) • Родоалд (652 – 653)  • Ариперт I (653 – 661)  • Годеперт и Перктарит (661 – 662)  • Гримоалд (662 – 671)  • Гарибалд (671)  • Перктарит (671 – 688)  • Кунинкперт (688 – 700)  • Лиутперт (700)  • Рагинперт (701)  • Ариперт II (701 – 712)  • Анспранд (712)  • Лиутпранд (лангобард) (712 – 744)  • Хилдепранд (744)  • Ратчис (744 – 749)  • Айзтулф (749 – 756)  • Ратчис (756 – 757) Дезидериус (757 – 774)  • Карл Велики (774 – 781)  • Пипин (Италия) (781 – 810)  • Карл Велики (810 – 813)  • Бернард (Италия) (813 – 818)  • Лотар I (818 – 855)  • Лудвиг II (Италия) (844 – 875)